В последно време често обсъждаме проблема с вземането на решения, но и това, че ни липсва воля, за да бъдем по-упорити в преследването на целите си. Знаем, че това, което влияе на волята ни са предимно физическото и психическото ни здраве, защото по този начин снабдяваме организма с енергия. Съвсем е просто, един стресиран, гладен и недоспал човек едва ли може да разчита на някакви чудеса с волята си.
Колкото и банално да ви звучи първото нещо е да не преставате да се занимавате с някакъв спорт, нещо, което обичате да правите, може да са танци дори. Доказано е, че спортът е най-добрият стимулатор на самоконтрола, стимулира биологичните механизми на самоконтрола, като тренира мозъка.
Условие две е да избягвате стреса, четете, слушайте музика, прекарвайте с любимите хора, отидете на масаж, медитация, йога, творчески занимания ...
Факт е, че ние хората винаги се опитваме да намерим най-положителната страна на това, което смятаме да направим. По този начин мамим мозъка си, т.е. даваме му разрешение да се поддаде на изкушението.
Затова нашите решения трябва да са в съгласие с целите ни.
Всички знаем, че напредъкът мотивира. Но това, което ни отбягва е, че осъзнаването на напредъка по отношение на дадена цел води до отпускане и действия, които саботират именно тази цел. В смисъл, че отбелязването за постигнат напредък, променя баланса между двете съревноваващи се личности – по-разумната, която мисли за дългосрочните интереси (например, трябва да отслабна, трябва да успея да се издигна на тази позиция в службата), и инстинктивната, която се стреми към незабавно удоволствие (искам шоколад сега, постигнах много, трябва да си почина). Напредъкът се оказва „бонбончето“, с което мозъкът се опитва да ви „поглези“. Човек може лесно да се настрои на тази вълна, но това най-често не е обичайният ни начин на мислене – по-типично е да търсим причина да спрем. Използването на твърдо правило за всеки ден освен всичко помага на човек да осъзнае абсурдността на успокоението, че утре ще постъпи коренно различно от днес.
Много често не успяваме да се справим с волята си заради чести провали, например, когато се проваляме, ние изпитваме чувство на вина, укоряваме се и се самообвиняваме. Но на практика това никак не е добър начин за коригиране на пропуските. Чувството на вина предизвиква стрес в мозъка, а за да се справи с неприятното усещане, започва да търси източник на приятни емоции.
Когато чувстваме вина за нещо, ние се отпускаме, започваме да търсим комфорта, страх ни е да продължим, затова
за да се справите с чувството за вина, се научете да прощавате неуспехите си.
Когато се упрекваме и обвиняваме за провалите, това не ни мотивира да се справяме по-добре, точно обратното, прави ни по-снизходителни към себе си.
Изградете си тренировъчен режим за волята с малки упражнения, които да правите всеки ден. Например да извършвате някаква дейност всеки ден, нещо нетипично и необичайно, за да развиете навик. Някакво действие, което да добавите към дневният си режим и което да не ви отнема повече от пет минути. То на практика няма да изисква някакви усилия, но тъй като ще го извършвате редовно, едновременно ще си изградите полезни навици и ще укрепите силата на волята си.
За упражненията за трениране на волята може да изберете нещо, свързано с главното ви предизвикателство. Но дори и да не свържете този експеримент директно с най-важните си цели, дори и най-елементарните и на пръв поглед безсмислени занимания, ще ви дадат сили за всички други волеви изпитания.
Как да изградим сила на волята в дете? Пишете ми: https://psyseance.wixsite.com/wixbg
Коментари
Публикуване на коментар