Жизнен цикъл. Теория за личността на Ерик Ериксон

Ериксон описва жизнения цикъл на личността като съвкупност от стадии на развитие. Четири от тях напълно съвпадат с фазите на детската сексуалност, описани от Фройд. Обаче за разлика от Фройд, който разделя психическото развитие на 5 етапа, то Ериксон разделя своята схема на 8 етапа. Той преименува т.нар. „генитален стадий“ в „юношество“ и добавя още няколко стадия при възрастното състояние. Акцентира се върху това, че развитието на личността е постепенно и свързано с преодоляване на кризите на идентичността. На него се приписва и че е един от създателите на его психологията, Ериксон приема теорията на Фройд, въпреки, че не се фокусира толкова върху отношенията родител-дете, колкото значението и ролята на егото, особено на прогресията на човека като самият себе си. Според Ериксон средата, в която е живяло детето, е била от решаващо значение за осигуряването на растежа, приспособяването, източника на самосъзнание и идентичност. В концепцията на Ериксон, Азът функционира като автономна система, отразяване на реалността чрез процеса на съзнателно мислене, който включва възприятие, внимание и памет, а не отдаване на преценката на себе си или на суперегото. Теорията на Ериксон обхваща целия живот на индивида, от детството до старостта. Фройд вярва, че основните влияния върху егото са се случили през първите години от живота. Всъщност Хартман е измислил термина его психология. Неговата книга „Его психология и проблемът с адаптацията“ (1939/1958) би могла да има по-голямо въздействие ако беше достъпна на английски преди 1958 г. (годината на нейния превод), когато идеите за фройдистката теория вече не са толкова интереснни. Затова най-известният его психолог в Америка ставаа Ерик Ериксон. Той пише най-известната си творба между 1950 и 1980 г. Съпругата му Джоан, канадски художник и танцьорка, за която се жени през 1930 г., му е била сътрудник през целия живот.

Теорията му обяснява различните процеси по време на развитието на човешката психика, и така осемте етапа:

Надежда. Доверие срещу недоверие. Този етап обхваща периода от раждането, 0-18 месеца, което е най-основният етап от живота на  човек. Дали бебето развива основно доверие или недоверие не е просто въпрос на възпитание. Този въпрос е многостранен и има силни социални компоненти. Според Ериксон всичко зависи от майчините отношения. Майката осъществява и отразява своите вътрешни възприятия за надеждност, чувство за личен смисъл и т.н. върху детето. Важна част от този етап е осигуряването на стабилни и постоянни грижи за бебето. Това помага на детето да развие доверие, за да може един ден да премине във взаимоотношения, различни от родителските. Освен това децата развиват доверие в другите, важно изискване за изграждане на партньорство и приятелство в бъдеще. Тъй като на този етап най-важна е майката, от нейното отношение и грижи зависи дали бебето ще развие чувство на доверие, с което се „формира в детето основата за чувство за идентичност“. Неспособността да се развие това доверие ще доведе до чувство на страх и чувство, че светът е непостоянен и непредсказуем.

Воля, Автономия срещу срам. Ранно детство, възраст 1–3 години. Ериксон въвежда концепцията за автономия срещу срам и съмнение. Детето започва да открива началото на своята независимост и родителите трябва да улеснят това усещане на детето, то трябва да изпълнява вече някои дейности „изцяло само“. Обезсърчението може да доведе до съмнение на детето в неговата ефективност. По време на този етап у детето обикновено се формират хигиенни навици, ходене по нужда. Освен това детето открива своите таланти или способности и е важно да се гарантира, че детето е в състояние да изследва тези дейности. Ериксон заявява, че е от съществено значение да се позволи на децата свобода, като се създаде подходяща среда. Родителите трябва да приветстват успехите и неуспехите на детето си. Следователно родителят не трябва да наказва или порицава детето за неизпълнение на някоя дейност, тъй като се формират срам и съмнение, когато детето се чувства некомпетентно в способността да се справи. Волята се подхранва с аплодиране на успеха. Децата усвояват на този етап „самоконтрол без загуба на самочувствие“. 

Цел, Инициатива срещу вина. Предучилищна, 3–5 години. Детето усвоява способността да прави неща само, като например да се облича, обува, храни, мие... Децата на този етап общуват с други деца като развиват и своята креативност, измисляйки свои собствени игри, дейности и правила. Когато детето е стимулирано и се чувства свободно да играе и твори, то ще развие увереност в способността си да общува и с другите. Ако детето не е инициативно, развива лесно чувство за вина, детето ще си мисли, че е в тежест за другите и поради това то обикновено ще "последва" другите, без да успее да развие лидерски качества. На този етап също така детето задава много въпроси, за да изгради знания за света. Ако то не получава изчерпателни отговори, а по-скоро критични и снизходителни, детето ще развие чувство за вина. Успехът на този етап води до нормалният баланс между двете крайности.

Компетентност, Индустрия срещу малоценност. Училищна възраст, 6–11 години. Дете, сравняващо собствената си стойност с тази  на другите (например в класната стая). Детето може да разпознае големи различия в личните си способности, сравнявайки се с другите деца. Ериксон поставя акцент върху учителя, който трябва да внимава да не се чувства никое дете недооценено. По време на този етап групата приятели на детето утвърждава неговата значимост, което ще е от важно значение в живота му за в бъдеще. Често по време на този етап детето ще се опитва да се изтъква, да получава награди за своите успехи, а също така ще развие удовлетворение от своите способности. Насърчаването на детето увеличава чувството за адекватност и компетентност в способността за постигане на целите. Ограничението от страна на учители или родители води до съмнение, ниско самочувствие и нежелание за изява, тъй като е подкопана вярата в способностите  на детето и следователно може да не желае да развие пълния капацитет от възможности. Компетентността, добродетелта на този етап се развива, когато се постигне здравословен баланс между двете крайности.

Вярност. Аз-идентичност срещу объркване на ролята в обществото. Юношество, 12–18 години. Знание за себе си. Кой съм аз, какво искам? Как да се реализирам в живота? Юношата изследва и търси собствената си уникална идентичност. Това става чрез анализ на личните убеждения, цели и ценности. Моралът на индивида също се изследва и развива.  Ериксон вярва, че ако родителите позволят на детето си да изследва света и себе си самостоятелно, то лесно ще определи своята идентичност. Ако обаче родителите непрекъснато принуждават детето си да се съобразява с техните възгледи, поради  това, че то е незряло и некомпетентно да взема сериозни решения, то тинейджърът ще се сблъска с объркване на идентичността. Тинейджърът също така отправя поглед към бъдещето по отношение на професия, връзки и семейство. Изучаването на ролите, с  които то се представя пред обществото е от съществено значение, тъй като на тази възраст започва да се откроява стремежът да се впише в обществото. Верността се характеризира със способността да се обвързваме с другите и да приемаме хората като разбираме  и се съобразяваме с различията им. Кризата на идентичността е резултат от объркване в ролите и може да накара подрастващия да изпробва различни начини за бунт.

Любов. Интимност срещу изолация. Това е първият етап от навлизането в света на възрастните и обикновено се случва от 18-тата година на човек. Периода  продължава до 40 години. Запознанствата, бракът, семейството и приятелствата са важни по време на този етап в живота им и изграждането на близки  и интимни взаимоотношения. Формират се чувства като любов и близост, но и безопасност, грижа и ангажираност. Освен това, ако хората са в състояние успешно да разрешат кризата на интимността срещу изолацията, те ще са в състояние да постигнат чувство на удовлетворение в любовта. Тези, които не успеят да създадат трайни връзки, може да се чувстват изолирани и сами.

Грижа, генеративност срещу стагнация. Вторият етап от зрялата възраст се случва на възраст между 40–65 години. През това време хората обикновено се установяват в живота си и знаят какво е важно за тях. Човек или напредва в кариерата си, или все още се лута и не е сигурен дали това е, което иска да прави до края на живота си. Също така през това време, ако човек се радва да отглежда децата си и участва в дейности, свързани с децата, това ще им даде усещане за цел. Това е един от начините за принос към обществото, заедно с производителността на работния процес, участието в дейности и обществени организации. Ако човек не се чувства добре с начина, по който животът му напредва, той обикновено съжалява за решенията, които е взел в миналото, и изпитва чувство на безполезност.

Мъдрост, Его почтеност срещу отчаяние. Този етап засяга възрастовата група на 65 и повече години. През това време човек е достигнал последната глава от живота си и пенсионирането наближава или вече е настъпило. Его-целостта означава приемане на живота в неговата пълнота: победите и пораженията, какво е постигнато и какво не е постигнато. Мъдростта е резултат от успешното изпълнение на тази последна задача за развитие в живота. Мъдростта се определя като „информирана и откъсната грижа за самия живот пред самата смърт“. Наличието на гузна съвест за миналото или неуспехът да постигне важни цели в крайна сметка ще доведе до депресия и безнадеждност. Постиженията в живота и удовлетвореността включват радостта за успешно преминал живот.

Девети етап, дообавен от Джоан Ериксон.

Наречен е Психосоциални кризи: Всички първи осем етапа.

Тя пише, че "старостта на осемдесетте и деветдесетте години носи със себе си нови изисквания, преценки и ежедневни трудности". Справянето с тези нови предизвикателства изисква „определяне на нов девети етап“. Тя е на деветдесет и три години, когато пише деветия етап.  

Според Джоан всичките осем етапа "се завръщат и се повтарят в деветия етап, но в обратен ред": психосоциалните кризи от осемте етапа отново се сблъскват, например, на първия етап (ранна детска възраст), психосоциалната криза беше „Доверие срещу недоверие“, като доверието е его-синтонично, а недоверието е его-дистонично.

Недоверие срещу доверие: Надежда.  Възрастните хора са принудени да не се доверяват на собствените си възможности, защото „тялото неминуемо отслабва“. И все пак Джоан твърди, че "докато има светлина, има надежда" за "ярка светлина и откровение".

Срам и съмнение срещу автономия. Воля

Възрастните хора са изправени пред „срама от загуба на контрол“ и се съмняват в „своята автономия над собствените си тела“. В такъв случай "срамът и съмнението предизвикват заветната автономия".

Малоценност срещу индустрия. Компетентност

Индустрията като „движеща сила“, която някога са имали възрастните е изчезнала на деветия етап. Да бъдеш некомпетентен „заради остаряването е омаловажаване“ и кара хората да се чувстват „като нещастни малки деца".

Ролево объркване срещу идентичност. Вярност

Възрастните изпитват объркване относно своята „екзистенциална идентичност“ и „истинска несигурност относно статуса и ролята“.

Изолация срещу интимност: Любов

На деветия етап „годините на интимност и любов“ често се заменят с „изолация и лишения“. Отношенията стават „засенчени от нови неспособности и зависимости“

Стагнация срещу генеративност: Грижа

Генеративността в седмия етап е свързана с „работа и семейни отношения“, и ако младият човек успее, той се чувства  удовлетворен, „прекрасно време да си жив“. През осемдесетте и деветдесетте години от живота на човек вече липсва хъс и енергия, т.е. на лице е все по-малко енергия за генеративност или грижа. По този начин „чувството за стагнация може да вземе връх“

"Отчаяние и отвращение срещу почтеността: Мъдрост"

Почтеността налага „сериозно търсене на сетивата на възрастните“. Мъдростта изисква способности, които човек по време на девети етап „обикновено няма“. Осмият етап включва ретроспекция, която може да предизвика „степен на отвращение и отчаяние“. На деветия етап интроспекцията се заменя с вниманието, което се изисква към нечия „загуба на капацитет и дезинтеграция“.

На този етап от живота си Джоан Ерикон пише, че психосоциалната криза от деветия етап може да бъде преодоляна единствено както на първия етап с „основното доверие“, с което „сме благословени“.