"Жените говорят" е мрачна, поетична, визуална и вербална картина на силата, колебаеща се между неверието и студената яснота, болката и яростта, дисонанса и хармонията.
Намираме се в менонитска колония, някъде в Южна Америка, сред група от къщи, изолирани от останалия свят, сред мъже и жени, водени от дълбоко религиозно чувство. В своята адаптация, Сара Поли ни представя история, която илюстрира по уникален и назидателен начин насилието срещу жени, в религиозна колония, в която всъщност те са сведени до неграмотност, в патриархален контекст, символ на цялата човешка социална организация. Осем жени от различни поколения, принудени да решават своето бъдеще и това на децата си. Глас зад кадър ни води към този женски съвет, срещайки се тайно в плевня, за да разберем, че жените са жертва на брутални и мистериозни нощни атаки, но те никога не са знаели кой, никога не са разбирали как и не са имали друг избор да се изправят пред лицето на насилието. Истината е ужасна, тези неописуеми нападения са дело на техните мъже, на техните другари, на техните братя. За тези жени осъзнаването е плашещо, шокът невъобразим, а болката е огромна.
Престижният актьорски състав, Рууни Мара, Клеър Фой, Джеси Бъкли и четирикратната носителка на Оскар, Франсис Макдорманд, се справят блестящо, за да ни доближат до характера и образа на жените. При вземането на решението си всяка от тях описва живота си и причините да гласува. "Ние сме били преследвани като животни, трябва да реагираме като животни." Око за око, зъб за зъб? Да, но... Тяхната вяра изисква прошка, тяхната религия не им позволява това. Ще изберат ли да простят на мъжете? Или ще се изправят срещу тях в насилие? А може би ще си тръгнат, ще напуснат колонията ? Гледните точки се редуват, сблъскват се, допълват се... Тук всички аспекти на женската психика и всички големи хуманистични и философски въпроси ни поставят в размисъл за невинност, сигурност, свобода, семейство, образование, отмъщение, прошка, закон.
"Жените говорят" е политически и социален разказ, режисиран от Сара Поли, посветен на „телесните“ въпроси, отношенията с тялото и защитата на личните граници - и тази тема изглежда социално значима в съвременния свят. Музиката на Хилдур Гуднадотир (носител на "Оскар" за "Жокера") допринася много за атмосферата на филма, без да се опитва да смекчи тъгата на жените, подложени на пълно потисничество, сами в понасянето на последствията, в задаването на въпроси, в търсенето на отговори. Това, за което жените говорят е тяхното оцеляването, а неотложността за вземането на решение е като тиктакащ часовник, техните залозите са или животозастрашаващи, или животопроменящи. Ефектът е подсилен от мрачната визуална палитра на картината, а решението на Сара Поли да заснеме всичко това с приглушена, почти лишена от цветове естетика е силно въздействащо, сякаш наблюдаваме ретроспекция.
Филмът "Жените говорят" е базиран на едноименния роман на Мириам Тюс от 2018 г., който от своя страна е базиран на истинска история за злобни серийни изнасилвания в изолирана, ултраконсервативна менонитска общност в Боливия. От 2005 до 2009 г. девет мъже в отдалечената колония Манитоба, използвайки успокоителни за добитък, дрогират жени на възраст от три до шестдесет години и ги изнасилват през нощта. Когато момичетата и жените се събудили наранени и покрити с кръв, мъжете от колонията им втълпявали, че случилото се е наказание от Бог заради предполагаемите им грехове.
Подобно на свещен текст от Библията, филмът отразява гласът на жените, разкриващ всички болки и жестокости на едно общество, в което можем да видим отражението си и днес.
Коментари
Публикуване на коментар