Митът за пещерата на Платон ни позволява да разберем начина, по който философът възприема света. Връзка между физическия свят и света на идеите, която създава реалност, пълна със светлини и сенки. От една страна имаме реалността такава, каквато е. От друга страна, се оказваме изправени пред измислена реалност, в която нашите вярвания и илюзии играят основна роля.
В мита откриваме мъже, които от раждането си са оковани на дъното на пещера. Оттам могат да видят само едно нещо: стена. Те никога не са успели да се измъкнат от нея и никога не са успели да погледнат над себе си, за да разберат защо и кой е поставил веригите, които ги държат долу. Зад тях има стена и малко по-нататък огън. Между стената и огъня има мъже, носещи предмети. Благодарение на огъня сенките на предметите се проектират върху стената и хората в окови могат да ги видят.
Виждат се образи, които са само илюзия, фалшива реалности. Но как бихме могли да осъзнаем това, ако през цялото си съществуване това е единствената реалност за нас ?
Измислена реалност.
Тези мъже винаги са виждали едно и също нещо, откакто са се родили; така че да не изпитват нито нужда, нито любопитство да се обърнат и да видят какво отразяват тези сенки. Но това е измамна реалност. Тези сенки ги отклоняват от истината.
Един от тези мъже обаче се осмелява да види отвъд. Отначало се почувствал изгубен и всичко го притеснявало, особено светлината, която виждал (огъня). Така той започва да се съмнява. Преди вярвал, че сенките са единственото съществуващо нещо, но всеки път съмненията му го изкушавали да се върне в своя свят на илюзии.
Въпреки всичко, с търпение и решителност, той продължил да напредва. Постепенно започнал да свиква с този непознат за него свят. Объркан, обхванат от страх, той все пак успял да излезе от пещерата. Но когато изтичал обратно, за да разкаже на другарите си, те започнали да му се подиграват. Презрение е по-точно това, което изразили заради историята на приятелят им авантюрист.
Любопитно е да се види доколко визията, която ни предлага митът за пещерата, може да се пренесе в нашето съвремие. Този модел, който всички следваме и заради който, ако се отклоним от пътя, който ни "налагат", започваме да бъдем съдени и критикувани. Помислете за факта, че сме приели много абсолютни истини, без да спираме за момент да ги поставяме под съмнение, без да се питаме дали светът наистина е близо или далеч от тази реалност.
Например, мисленето, че грешката е провал, може да повлияе на факта, че изоставяме всеки проект при най-малкият неуспех. Ако обаче изоставим тази идея, то вече грешката ще престане да бъде натоварена с негативност. Така че промяната в перспективата не само ще ни накара да спрем да се страхуваме от нея, но и ще ни накара да се поучим от тези грешки.
Излизането от пещерата е труден процес
В мита за пещерата човекът, който решава да се освободи от веригите, взема много трудно решение, извървява труден за него път, който бива приет като безумен акт. Той трябва да се отърве от вярванията, които отдавна живеят в него. Идеи, които не само са вкоренени, но и формират основата на неговите вярвания. Въпреки това, докато напредва към изхода на пещерата, той осъзнава, че това, в което е вярвал е илюзия. И така, какво му остава? Той трябва да убеди и другите, че има път, съществува друг свят, съществува свобода, към която могат да се стремят, ако решат да изоставят този привиден комфорт, в който живеят.
Митът за пещерата ни представя невежеството като онази реалност, която става неудобна, когато осъзнаем нейното присъствие. Изправени пред най-малката възможност за съществуване на друга визия за света, историята ни разкрива, че нашата инерция ни пречи да разрушим подредения си свят, защото я смятаме за заплаха за установения от нас комфорт.
Перфектният, емблематичен свят на идеи може да е утопия, но това не означава, че е по-добре да се откажем от любопитството си, отколкото да разчитаме на комфорта на това, което знаем днес (или това, което мислим, че знаем).
Именно съмненията, несъответствията и въпросите поставени към самите нас, ни помагат да премахнем онези превръзки на очите, които са пред очите ни и които понякога правят живота ни много по-труден, отколкото всъщност е.
Коментари
Публикуване на коментар