Защо се чувстваме виновни ?

Вината е изключително неприятно, отрицателно оцветено усещане, основано на вътрешно възприемане и осъждане на собствените ни действия или бездействия, деяния или думи. Като правило вината е присъща на всеки човек. Това чувство дължим на съвестта си, изпитваме угризения и съответно чувството на отговорност (отговорността предполага, че човек си дава сметка за своите действия и последиците от тях). Тоест това е едно много полезно чувство. Но кога вината става патологична и защо трябва да излезем от това състояние ?

Когато човек страда от чувство за вина, то означава, че е заседнал някъде в миналото и следователно, вместо да влага енергия за щастието си днес, то не може да се отърве от преживявания и излишни тревоги. 

Психологията тълкува вината като дълбоко разкаяние, съжаление за това, което е направено поради някакви отрицателни последици. Вината се явява един от ключовите признаци за психическия баланс и здравето ни. За степента на тревога и начина на преживяване отчасти отдаваме на характера на човек. Ако имаме високи изисквания и очаквания към себе си, ако се стремим да не нарушаваме моралните си граници, то тогава усещането за вина се явява като "показалец", насочващ ни към правилния път. Всеки човек би трябвало да се оповава и на собственият си набор от правила, морални норми, ценностни ориентации (например: да не лъже, да изпълнява обещанията си, да не краде). Ако поради някакви обстоятелства човек престъпи моралните си бариери, то той ще се стреми, съвсем естествено, да коригира ситуацията. Вината е абсолютно естествена реакция на човек към действие или дума, чиято валидност той поставя под въпрос. 

Като правило усещането за вина рядко е естествена реакция, по-често причината за това чувство е провокирано от родителското възпитание. Родителите използват вината като коректив, като мярка за разпознаване на нежелани действия от страна на детето. Лошото е, че много родители използват вината като инструмент за манипулация, безсмислено "посрамване на детето". Манипулативните хора обичат да задължават другите ("трябва"). 

Осъзнаването на произхода на въпросното усещане допринася за отърваването от това токсично състояние.

Отговорете си : Как се проявява вината в мен ? Дали се случва след определено действие или ситуация, за които съжалявам, покайвам се, чувствам се гузен за това, което съм направил ?

Хората са склонни да обвиняват себе си за всяко действие, извършено поради собствена инициатива или наложено от другите. В първия вариант те се обвиняват в грешка, а във вторият случай – за невъзможността сами да решат дали да направят нещо или не, или за начина, по който се очаква от тях да бъде извършено. Често усещането за вина се проявява поради бездействие, липса на усилия, недостижим резултат. Ако бавността в някои случаи или бездействието причинят вреда на другите или на себе си, това може да породи сериозни угризения.

Ако нещо значимо и важно зависи от човек, то той автоматично започва да чувства отговорност за своите действия. 

Друг катализатор за вина може да бъде погрешно отношение към самият себе си. Този вид усещане се провокира от самосаботиране. Други варианти са на вътрешната конфронтация, която възниква в психиката на личността, което е сблъсък на конфликтни, често противоположно насочени мотиви. 

Други причини:

След смъртта на любим човек

Когато загубим любим човек, често изпитваме в някаква степен чувство на вина пред починалия: нещо остава недовършено, недоизказано... но и вече е невъзможно да се промени нещо. Такава реакция се счита за нормална реакция. Понякога чувството се изразява в различни вариации: вина поради чувство на облекчение след тежко боледуване, вина, че трудният, продължителен, изпълнен с болка период поради болестта на любимият човек е приключил (освобождаването му и той се радва за него). 

Усещането за вина след смъртта на родителите, или гняв от смъртта на съпруг/а се случва в отговор на човешката психика заради невъзможността да "контролираме" своето съществуване.

Позивите на съвестта, в такива ситуации, са компенсаторно усещане, предназначено да върне на човек способността да контролира случващото се, макар и под формата на илюзия. За хората е по-лесно да се измъчват за това, което не е направено, отколкото да признаят, че не са могли да предотвратят случилото се.

В други вариации постоянното чувство на вина след смъртта на любим човек е форма на изживяване на непоправимостта на случилото се, необратимостта на случилото се и реализирането на невъзможността за промяна на съществуването. Също така е загуба на контрол върху текущите събития, което е непоносимо за човек.

Чувство на вина пред детето заради развод

След развод усещането за вина пред детето е доста естествено чувство, защото сме възприели, че е по-добре за детето ни да израсне в пълно семейство. Въпреки това за детето е по-важно да бъде спокойно и щастливо. След развод се стремим да не го лишим от любящи и грижовни родители, дори и да не са в семеен съюз. Ако семейството не може да осигури такава среда на детето си, то подобна връзка между съпрузите със сигурност ще породи чувство за вина у самото дете. 

Децата заучават модели на поведение и взаимоотношения, следователно, ако живеят в нещастни взаимоотношения, където няма внимание, топлина между съпрузите, децата ще усвоят точно този модел, който в бъдеще ще бъде проектиран върху собствените му отношения във връзките. Безспорно е, че разводът е труден процес за децата, но вината на родителите няма да помогне на детето да премине през този период възможно най-безболезнено. Задачата на родителите е да се погрижат и да осигурят подкрепа за децата си.

След употреба на алкохол или наркотици

Усещането за вина след пиене на алкохол се счита за напълно естествена реакция. Всичко, което намаля самоконтрола на човека ще предизвика и самокритика. 

Изключваме зависимите към алкохол и дрога, които никога не изпитват угризение на съвестта, не се чувстват виновни за казаното или направеното. Оттук и заключението: ако изпитвате угризения, това е един от индикаторите за наличие или липса на проблем или зависимост.

Причината за разкаяние след алкохол или наркотични субстанции са действията на човек, които бидейки в трезво състояние на ума, никога не би извършил. Под тяхно въздействие моралните бариери изглежда са свалени, а човек е склонен да се държи много по-различно от обикновено.

Има и субективни причини, които предизвикват чувство на вина след алкохол. Например ако човек реагира агресивно, случва се често да изрича обиди, с които може да нарани близките си.