Защо наистина за някои мъже е трудно да признаят, че връзката се е изчерпала и е още по-трудно да завършат тази връзка с достойнство. Какво ги кара да прекратят внезапно и без обяснение?
Споделено :
"Една сутрин, както обикновено, отидох в офиса, а той каза, че ще работи вкъщи. Следобед получих съобщение от него: "Тръгвам си, не мога повече".
"Приятелят ми изчезна без всякакво обяснение. Прибрах се след работа, беше си събрал багажа, сменил телефонния номер... "
"Даде ми ключовете от апартамента си, когато започнахме да излизаме. Живяхме две години заедно. Един ден шофьорът му дойде на работата ми, за да вземе ключовете. Ето по този начин той ме информира, че всичко е приключило между нас."
Явно има и такива мъже, които не могат да приключат връзката си по цивилизован начин. Трудно им е да обяснят причините за решението си, дори и при психолога рядко говорят за това. По-често говорят за емоционален стрес, оплакват се от партньорката си или прехвърлят разговора на друга тема. Едва след по-дълга работа намират сили да признаят защо наистина са решили да прекъснат връзката по този начин.
Напускането, без да се обясняват причините, понякога може да показва, че мъжът се страхува от близки взаимоотношения. Той избягва дългосрочни, доверчиви връзки, защото се чувства несигурен и безпомощен. Проблемът най-често се крие в травматичната връзка с майката. Ако не е оправдала нуждите на сина си, /нарцистична майка, емоционално студена, прекалено тревожна/, тогава вероятно не се е чувствал обичан и желан, а нуждата на детето е да бъде в безопасност, обгрижвано и обичано. Липсата на "добра" връзка с майката води до факта, че детето започва да изпитва противоречиви емоции и чувства към нея: едновременно я обича и мрази. Тези чувства са толкова силни, че съзнанието на детето не е в състояние да ги задържи едновременно. В зряла възраст това пречи за създаване на емоционално здрава връзка с жена. Понякога този тип мъже са склонни да отрекат една или друга страна от личността на жената, виждат всичко в черно или бяло – безупречно добри или безнадеждно лоши.
Мъжете са склонни да имат това възприятие повече от жените. Причината за това е специалният характер на връзката между сина и майката.
Някои мъже предпочитат да не правят нищо, те просто променят поведението си, започват да се държат неучтиво, студено, а някои дори агресивно и провокативно, очаквайки жената да вземе решението за раздяла. Така те изместват към нея чувството си за вина и отговорност за провалената връзка. Подобна стратегия често се свързва с едиповата фаза.
"Увереността на малкото момче, че заема централно място в живота на майка си, се заменя с идеята, че истинският обект на нейното желание е баща му, казва френският психотерапевт Жак-Антоан Маларевич*. Но ако едно момче е израснало без баща или привързаността на майката към сина й е била прекомерна, такова осъзнаване може да не се случи. Детето продължава да представя себе си като фокус на всички желания на майката. За него изоставянето на майката е равно на убийство."
Именно от това "детско" чувство възникват много трудности, които в бъдеще пречат на мъжа не само да се завърже, но и с уважение да прекрати връзката с жена.
(НЕ)ЯСНИ ЖЕЛАНИЯ
Споделено : "Имам връзка от осем години. Понякога ми се иска да се разделим, но не бих го направил наистина. Не съм сигурен какво точно искам, а това ме изнервя. Затова започвам да се държа неприемливо, предизвиквам кавги. И в такива моменти тя си опакова куфара (вече няколко пъти), за да отиде при родителите си и да помисли за перспективите на връзката ни."
Наистина. Не са малко мъжете, които възпроизвеждат архаичният модел на взаимоотношенията, които са се развили през миналия век: веднага след преминаването фазата на съблазняване, те вярват, че няма за какво повече да полагат усилия. Те свикват с рутината, започват да се чувстват комфортно или пък не, но не приемат никакви действия.
За много жени хармонична връзка в една двойка е приоритет и те влагат много усилия в нея.
И ако една жена бъде изоставена по този неуважителен, унижаващ достойнството й начин, то дълго време ще се опитва да се съвземе от случилото се, сякаш е невъзможно да продължи да изгради живота си отново.
Освен това да си тръгнеш без обяснение е не само унизително, но и много болезнено, тъй като жената дълго време ще се опитва да удави това чувство със своите фантазии и хипотези за случилото се.
В основата на невъзможността на мъжете да изразят емоциите и чувствата си с думи стои тази причина :
Според някои теории психиката на момчетата не издържа на продължителен емоционален стрес и като защитна реакция се включва "отхвърляне на отрицателната информация". Колкото по-щастливо е детството на момчето, колкото по-привързано и пълноценно общува с майката си, толкова по-пълно ще бъде психическото и емоционалното му развитие.
Без значение колко парадоксално може да звучи, но жените намират за по-привлекателни мъже, които се държат като зрели хора, които са в състояние да чуят аргументите им, открито да говорят за чувствата си.
"Човек, който е в състояние да каже: "Вече не те обичам" или "Напускам те", се възприема като човек, който знае какво иска и къде отива", подчертава Жак-Антоан Маларевич. "Тази откритост в очите на повечето жени го прави истински мъж."
ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА СКЛОННИ ДА ПОНАСЯТ МЪЖЕ, КОИТО НЕ ИМ ПОДХОЖДАТ ?
Има такова схващане, че прекъсването на връзката е провал за жената. Да остане максимално възможно с един партньор, а не да си даде шанса да срещне друг, с когото да бъде щастлива ?Кога и защо се е развил такъв стереотип?
Това може да се дължи на факта, че в миналото краткосрочната стратегия за партньорство и по-малък принос за грижите за потомството са по-типични за мъжете, които като цяло са по-полигамни. За жените прекъсването на взаимоотношенията е било по-трудно: осъждане от страна на обществото, перспективата за повторно сключване на брак се е смятала за минимална, а грижата за децата, дори и финансово пада на раменете и.
Нещо променило ли се е днес?
В съвременното общество е по-малко вероятно жените да търпят мъже, които не им подхождат по една или друга причина (изневяра, пасивност, нежелание да помогнат с домакинската работа, да се грижат за децата и т.н.). Това се дължи на насърчаване равенството между жените и мъжете, финансовата независимост на жената, толерантното отношение в обществото към самотните жени и смяната на партньорите, както и към гражданските бракове, т.е. всеки има право на щастие и да си даде шанса да срещне своят партньор, с когото да бъде щастлив.
*Жак-Антоан Маларевич е френски психиатър, станал известен със своите изследвания на двойки. Той става популярен преди години с култовия си научен труд за психологичните причини хората да си купуват имоти дори когато нямат финансовата възможност за това, също изследването на двойки, които живеят в различни къщи, и как децата им растат според това при кого от двамата родители се намират.
Коментари
Публикуване на коментар