Обикновено сънят се възприема от хората като вид послание от мистериозен друг, в действителност това е просто пространство, което може да бъде запълнено с всяка интерпретация - "текст заради текста". Сънят е своеобразно семиотично огледало, което отразява спецификата и особеностите на дадена култура. Самата реалност, като такава, няма да има значение ако човек в процеса на аперцепция, нуждаещ се от придобиване на смисъл, приписва някакъв смисъл на съня, като по този начин осмисля преживяното по време на сън. Човек приема някои значения на съня, дори и ако не са му известни, но които започва да изгражда в процеса на тълкуване на съня си, допитвайки се до информация, свързана със смисъла на обектите.
Семиотичният подход на френската школа, например се характеризира с отношение към съня като към специфичен език, който корелира с извънезиковата реалност – несъзнаваното. В съня несъзнателното съдържание става достъпно и се изразява в него по специален начин. За Лакан несъзнаваното е структурирано като език. Несъзнаваното не е празен лист. Според Лакан детето още преди раждането си попада под влиянието на речевото поле на други хора и всички негови потребности, влечения, желания се вписват във вече съществуващите символни системи.
В подхода на Лакан образите на сънищата са вериги от означаващи, докато означаемите са влеченията и желанията на сънуващия. Сънят е вид реч, има структура на фраза, криптиран ребус. Следователно тази реч на съня трябва да бъде дешифрирана.
Озовавайки се в пространството на сънищата, ние преживяваме, понякога всичко е подобно на реалното, но в същото време много различно, често всичко е "изкривявано", парадоксално, странните и необичайни комбинации от образи, елементи на съня... Сякаш ние възпроизвеждаме преживяване от реалността, но тази реалност е изградена мистериозно.
Следователно съвсем логично е да предположим, че сънят е възможност да чум гласът на вътрешният ни, невидим свят, които принадлежи към сферата на несъзнаваното. Както през деня преосмисляме и преживяваме събитията, случващи се в будна реалност, така и през нощта се обръщаме към нашата вътрешна „реалност“ – към несъзнаваното, за да открием, да чуем и формулираме онези мисли и образи, които не са случайни. Преразказването и тълкуването на съня може би е опит за съвместяване на тези различни части от преживяването – външния и вътрешния ни свят.
Ето заащо този подход е много използван в аналитичната психотерапия, това може да разкаже много на терапевта ви за вас, за вашето душевно състояние в момента. Този начин на разбиране на феномена на съня в практическа употреба може да допринесе за развитието на креативността както у анализатора, така и у клиента. Най-вече, че това е много увлекателен и творчески процес, който съдържа и голям терапевтичен потенциал. Този потенциал се дължи на способността на клиента да развива способността за дълбоко разбиране на себе си, езика на собственото си несъзнавано, а оттам и езика на своите симптоми и притеснения.
Коментари
Публикуване на коментар