Партньорите възнамеряват да запазят брака и да върнат интимността. Но достатъчно ли е едно решение, за да се справим с опустошителните последици от изневярата? Какво ще улесни възстановяването и ще помогне да се отвори вратата към нов живот?
Основната трудност е, че освен проблемите в брака, които са били преди изневярата, възниква и нова травма във връзката. Затова е важно партньорите да анализират и да признаят защо се е стигнало до тук, кога и как са наранили другия.
Моят опит показва, че често единият от партньорите подценява сериозността на ситуацията, изневерилият не осъзнава колко сериозен е ударът върху идентичността и самочувствието на партньора. Преживяванията, свързани с изневяра, във всеки трети случай могат да се считат за посттравматично стресово разстройство.
Как се проявява това разстройство?
Проява на ретроспекции или болезнени картини, които неволно възникват във въображението. В травматологията съществува концепцията за „прозорец на толерантност“ – това е оптималното ниво на възбуда, при което ние сме наясно какво се случва, разбираме състоянието си и вземаме информирани решения.
Но ако сме травмирани, тогава постоянно "излитаме" от този прозорец, превъзбудени сме или, обратно, депресирани. В такова състояние е невъзможно да се мисли логично и да се говори спокойно. Нараненият партньор изпитва срам и страда от ниско самочувствие. Това може да продължи няколко години.
Как трябва да разговаряме на тази тема ?
Ако се избягва тази тема, може партньорите да заседнат в травма. Но е важно разговорите да не се свеждат до обвинения и разследвания на детайли. Да не се прекарват часове в обвинения и изтощителни разговори, които не носят облекчение. Затова се препоръчва двойката да се обърне към психолог, който да ръководи терапията.
А когато са насаме?
В повечето случаи човекът, на когото са изневерили просто не е в състояние да мисли и говори за нещо друго. Но интензивността на чувствата му е толкова висока, че е непоносимо за другият партньор да издържа дълго време на напрегнато общуване и започва да го избягва. Възниква порочен кръг на преследване-откъсване. Всеки е изправен пред трудна задача: да говори само за преживяванията си, за болката си, а не да обвинява. Обикновено критиката води до факта, че партньорите излитат от прозореца на толерантността и спират да чуват нуждите си. А задачата е просто да се опитаме да се успокоим и да се върнем към любовта и грижата един за друг.
Всъщност двойката се нуждае само от ключова информация: да разбере защо другият е направил това, как се е чувствал. Разбирането на мотивите на другия, макар и болезнено, помага на двойката да преодолее кризата. По този начин възстановяването на връзката е по-лесно. Всеки от двамата ще има нужда от търпение и желание да помогне не само на себе си, но и на другия. Острите реакции на партньора, забележки, оплакванията или гнева са често срещани при посттравматично стресово разстройство.
В каква посока трябва да се движи двойката ?
Демонстрират любовта си отново и отново, защото зад безкрайните въпроси се крие желанието на партньора да разбере дали е важен за другия или не. Тъй като след случай на изневяра във въображението на нараненият партньор често се появяват негативни образи, важно е и двамата да се опитат да се съсредоточат върху нови хубави изживявания, които ще доведат до стабилизирането на ситуацията, до възстановяване на уважението и доверието. Нараненият партньор често чувства, че другият не го цени достатъчно... На това ниво се преживява отново болезнено "предъвкване": „Вече се извиних сто пъти, какво още искаш?“ Чувайки подобни думи с досадна интонация, партньорът заключава: болката ми няма значение. На него му е трудно да повярва, че е обичан и че двойката възстановява своята интимност.
Нараненият партньор в ежедневните разговори търси потвърждение, че другият е съпричастен и в този израз на състрадание, любов и нежност е онова ефективно зрънце, което лекува болката.
Ако двойката успее да се съсредоточии върху топлината, откритостта, взаимното разбирателство, то и доверието се възстановява.
Защо за някои хора е трудно да простят и се разделят?
Това може да е повлияно от личностните черти на наранения партньор. Може да му е твърде трудно да прости, ако той/тя няма високо самочувствие, ако е страдал от предателство и преди. Но това изживяване може да бъде отправна точка да поработи за личностното си развитие.
А за връзките – в какви случаи има основание за оптимистична прогноза?
Желанието да се разберат мотивите на другия, наличието на състрадание към болката на партньора, честността и способността да бъдат отворени в своята уязвимост към любимия човек определено носят много шансовете за поддържане и развитие на връзка. Брачната терапия е много важна в такива моменти, тъй като по пътя към оздравяване на връзката често партньорите се изтощават и се разделят.
Коментари
Публикуване на коментар