„Аз съм на 41 години, имам отговорна работа, семейство, което обичам, бих се определила като щастлив човек, нищо не ми липсва. Но не мога да се справя с паник атаките. В такива моменти изпитвам страх, тревожност, физически също ми е зле, имам нужда някой да ме прегърне. Но съпругът ми казва, че го плаша, отдръпва се, а от това ме боли още повече, сякаш съм малко дете, което е в беда, оставено само. "
Травмираното дете
Травми, настъпили преди и след три годишна възраст, могат да бъдат свързани с физическо неразположение, болест (травма от ранни хоспитализации, пренебрегване), небрежност към хранене на бебето (неправилно хранене, недохранване) и емоционално (когато детето не е успокоявано при плач, което е комбинация от ужас и отчаяние).
Следователно, възрастните с ранна детска травма изпитват пристъпи на безпокойство и безпомощност, поява на внезапни паник атаки, които обикновено се задействат от определени ситуации.
КАК ДА УСПОКОИТЕ ВЪТРЕШНОТО СИ БЕБЕ?
Бебето се успокоява в топлина, безопасност и ситост. Следователно тревогата може да бъде успокоена с:
физически контакт, прегръдка
топлина,
ситост (не лакомия, тъй като пълният стомах причинява и физическа болка),
Ритъм, люлеене, песен.
При някои практики резултатите показват връзка между психическото състояние при паник атака и музика, ритъм, пеене, музикални инструменти. Люлеенето (хамак, люлка, люлеещ се стол), топлите напитки и физическият контакт с любим човек носи моментално успокоение.
За съжаление, последното не винаги е възможно: пристъпите на такова безпокойство при възрастни с ранна травма често се задействат именно поради физическото отсъствие на значим за тях човек, раздяла с парттньор или заплаха от раздяла (чести кавги), когато децата са напуснали дома, синдром на празното гнездо и др.
* Книгата „Момчето, което беше отгледано като куче“ на Брус Пери и Мая Салавиц, съдържа много примери за раннна детска травма. “През последните десет години нашата клинична група в Академията по детски травми е лекувала повече от сто деца, които са били свидетели на убийството на родител. Работили сме със стотици деца, които са претърпели тежко ранно пренебрегване в институции или в ръцете на родителите или настойниците си. Надяваме се, че силата и духът на децата, чиито истории разказваме в тази книга, и многото други, които са имали сходна съдба, ще проличат на следващите страници”
Коментари
Публикуване на коментар