"Казвам се Алиса, на 24 години съм и през целия си живот съм била в разрушителни отношения с различни мъже. Прототипът на такъв мъж е баща, който не ме забелязва, любовта му трябва да бъде заслужена. Наскоро излязох от дълга връзка, в която партньорът ми ме унижаваше, отнасяше се лошо с мен, не говореше с дни, манипулираше ме. А сега ще ви призная нещо: не, не го обичах, единственото, което чувствах, беше презрение... Вече съм уморена от това отношение към мен. Вече не искам да бъда в положението на жертва, искам да обичам и да бъда обичана. Искам нормална връзка, където всичко се основава на взаимно доверие и уважение. И си мисля, че съм твърде млада, че всички пътища са отворени пред мен. Мисля че дори разбирам от какъв човек се нуждая - да, да, пълната противоположност на човека от миналото ми. Пробвала съм вече, не е като сега да съм го осъзнала, просто такива мъже не ме привличат, твърде са ми скучни, бързо губя интерес. Как да променя това, дали има общо с либидото ми?"
Всъщност най-често срещаният проблем за децата, израснали в травматични отношения с родителите си, е представата за любов, по-точно за насадената представа, че любовта е свързана с болка, с психическа или физическа. Колкото по -пълна е представата ви за това какво съдържа това чувство любов, толкова по -лесно ще се справите с изкривените и заучени сетивни реакции към онези хора, които биха предпочели да ви наранят, отколкото да ви обичат или наистина да ги е грижа за вас. Всъщност този тип хора винаги ви уверяват (на думи) колко много ви обичат.
Най-трудната част е да се научите да поставите под въпрос чувствата си, да предизвикате себе си като започнете да общувате с хора, които са различни от вас или от това, което ви привлича. В това предизвикателство се съдържа смисъла да не се привързвате инстинктивно към хора като бившия, към повтарящи се модели. Самата вие казахте, че не сте го обичала, а ненавиждала, защо мислите се лутаме между презрението и абсолютното обожание? Когато мразим човек, т.е. мразим нещо конкретно в него, някоя част, която е част от нас самите. Когато се е опитаме да разберем и да видим нашите собствени сенчести страни /например когато изразяваме раздразнение или възхищение спрямо другите хора/, се опитваме да ги приемем, за да разширим собствения си хоризонт. За да не са ни скучни "нормалните" хора. Дори Юнг казва, че Сянката е съвкупност от нашите потиснати представи за нас самите, но не непременно негативни.
Разбирането на корена на проблема е половината от решението.
Алиса, за да се научите да възприемате доброто отношение към себе си и да не се отегчавате от липсата на психически и физически „стимули“, можете да култивирате здраво отношение към професионалната си дейност или хобитата си. Говоря за процес, когато развивате нещо в себе си, инвестирате силите си и разбирате колко ценно е това. Да проявявате топлина, грижа, можете да бъдете търпеливи и да видите как се създава хармоничен и приятен резултат.
Необходимо е да се развие нов тип отношение към себе си и към света, където се счита за неприемливо да се обижда или унижава друг човек и това да се отчита като любов. В крайна сметка вие живеете единствения си живот и имате пълното право да го живеете щастливо.
PS: Относно либидото, помислете дали не използвате секса основно като "спасителен пояс" за справяне с травми и проблеми, а не толкова като свързване с партньора и източник на удоволствие. Всяка пристрастеност изисква време, включително и сексуалната.
Коментари
Публикуване на коментар