Темата за „образа на нацията“ винаги е много любопитна, особено за чуждите народи. Формирането на подобни образи обикновено е повлияно от националната култура и изкуство на дадена държава, и по-специално от литературата и киното, които бързо достигат до хората и се превръщат в техни любимци. Така, както е и днес. Литературата и киното възпроизвеждат такива "вечни образи", които неизбежно са свързани с традициите и манталитета на хората в определена държава.
Испания е известна в световната култура с три вечни образа.: Дон Кихот, Дон Хуан (по-често се използва „френската“ версия - Дон Жуан) и Зоро.
Дон Кихот е известен на всички, дори и на онези, които не са чели романа на Сервантес, тъй като се превръща в литературен архетип, характеристика на личностния тип в психологията и социониката и в същото време въплъщение на испанския характер.
„Всеки испанец има нещо от Дон Кихот” – така твърдят мъжете от Иберийския полуостров, /препоръчвам една документална поредица „В търсене на Дон Кихот”/.
Дон Кихот е скитащ рицар, авантюрист и идеалист, малко луд в „добрия“ смисъл на думата, той е духовното въплъщение на испанеца. Присъщи са му абсолютна вяра, от която не може да се откаже, осъзнавайки пълната мярка на непредсказуемостта на този свят. Негов спътник, верен приятел е Санчо Панса, определено по-земен герой, практическо въплъщение на испанеца.
„За да живеете в Испания трябва да сте малко Дон Кихот” - такава идея се внушава от превратностите на испанската история, нейната многоструктурирана култура и динамична модерност .
Много испански писатели и философи, вдъхновени от героя на Сервантес, пишат произведения като „Дон Жуан и Доня Инес”от Хосе Руис, известен като Азорин, „Дон Кихот и Санчо“ от Мигел де Унамуно, „Размисли за Дон Кихот“ от Хосе Ортега-и-Гассет, „Дон Кихот и любовта“ от Рамиро де Маесту.
Романът на Сервантес става популярен и в световното кино. Първият ням филм е направен от французите през 1903 година. Сред най-известните неиспански адаптации на Дон Кихот са съветският филм на Г. Козинцев, както и филмът на австрийския режисьор Вилхелм Пабст, заснет на три езика, в който главната роля изигра руският певец Фьодор Шаляпин. Последната испанска адаптация на Дон Кихот е от Мануел Гутиерес-Арагон от 2002 г.
Дон Жуан. Образът се сравнява с този на Казанова и Ловелъс. Но Дон Хуан е не само човек, обичащ жените, но и мъж, способен да пристъпи божествените и човешки закони заради похот и задоволяване на собствените си желания, за което види се плаща скъпо пред Божия и човешки съд. Показателно е, че този образ се появява в Испания през ерата на господството на католическата религиозност.
Образът на Дон Жуан е заимстван от истинска личност, Хуан Тернорио, който е живял в Севиля през 14 век по времето на Педро I. Бил е в близост до краля, възползвал се е от своето влияние като е смятал, че подобни действия ще му се разминат. За любовните похождения на Тернорио се се носили легенди. Всъщност той е прототип на главния герой от пиесата „Палавият човек от Севиля“ на испанския драматург от 17-ти век Тирсо де Молина, който условно наречаме създател на литературния образ на Дон Жуан.
Произходът на формирането на характера датира от древни времена, като се опира съответно на древни и средновековни легенди за каменна статуя, която наказвала за греховете. В произведенията за Дон Жуан статуята на командира, убит от героя, се превръща в символ на отмъщение. Развитието на образа на Дон Жуан и сюжетната линия също са повлияни от средновековните легенди, свързани с един шегаджия, който обичал да се подиграва с мъртвите. Пиренейската версия на тази легенда е използвана от Тирсо де Молина, чиято пиеса има голям успех на сцените на европейските театри по онова време, по-специално в Италия, където са написани няколко адаптации. Така образът на Дон Хуан напуска Иберийския полуостров, превръщайки се в любимец на цяла Европа.
Най-известното ранно възпроизвеждане на образа на Дон Жуан извън Испания е пиесата на френския драматург Молиер, благодарение на която персонажът „губи“ испанското си произношение и започва да се нарича на езика на автора „Дон Жуан“.
В класическата музика образът на Дон Жуан и сюжетът, свързан с него, е използван от Моцарт, написал операта Don Giovanni (Дон Жуан)
Зоро. Красив испанец, супергерой в черно наметало, широкопола шапка и маска на очите, зад която се крие благородникът Диего де ла Вега, Зоро (на испански zorro е лисица). Американският произход на героя обяснява фонетичното произношение на името на английски.
Зоро се възприема от мнозина предимно като филмов герой. Неговият произход обаче също е свързан с литературата. Героят е създаден от американския писател Джонатан Маккали, който го прави герой на поредица от приключенски романи, първият от които е публикуван през 1919 година. Това е случаят, когато героят надминава своя създател по слава. Една година след излизането на книгата, Зоро се появява на екран в изпълнение на Дъглас Феърбанкс. Съществуват много филми и телевизионни сериали, но филмът с Ален Делон се смята за класика в световното кино.
През 1998 и 2005 г. излизат филмите „Маската на Зоро“ и „Легендата за Зоро“, в които ролята на испанския супергерой се изпълнява от „очарователния испанец на Холивуд “ Антонио Бандерас, което засилва връзката на героя с духовната му родина. Вярно, Бандерас вече не играе "оригиналния" Зоро, а наследникът му на име Алехандро.
Историята на Зоро е свързана с колониалното минало на Испания, сюжетът е пренесен в Калифорния, и въпреки „чуждия“ произход, характерът на Зоро все още е по-испански, отколкото англо-американски, завинаги свързан с Испания и испанската култура.
Коментари
Публикуване на коментар