Според проучване на френското правителство от 2004 г., проведено от Френски институт за здраве и медицински изследвания, терапия за семейство и двойки е втората най-ефективна терапия след Когнитивно-поведенческата, слледователно е доказана и ефективна. Смята се, че бащата на съвременната семейна терапия е Джон Бел, професор по психология в Университета Кларк в Уорчестър, Масачузетс, защото през 1951 г. провежда съвместна терапия със сложни взаимоотношения в семейство и получава отлични резултати.
Кръгова причинно-следствена връзка. Случаят с "неуспешното" дете
Всички събития, които се случват в семейството, се подчиняват не на линейна причинност, а на кръгова. Събитие А не е следствие от събитие Б; събитие A поражда събитие B по абсолютно същия начин, по който събитие B поражда събитие A.
Нека разгледаме един пример.
Имаме едно дете, което изпитва сериозни затруднения в училище. Не може да се справи нито с домашното, нито с други самостоятелни задачи, свързани с училищата програма. Майката започва да го контролира, стои плътно до него, пише и чете заедно с него, в такъв случай детето я следва и учи. Но ако майка му го остави само, съответно то започва да се разсейва: играе на компютъра, гледа през прозореца, всичко друго, но не и това, което трябва. Често скандалите съпътстват ежедневието на семейството. Майката стига до крясъци, детето плаче ... Колкото по-силен е натиска, колкото повече е принудено детето да учи, толкова по-очевидно е, че детето не изпълнява.
Когато майката работи заедно с детето, тя поема отговорността за неговото обучение. Който контролира, той носи и отговорност, нали така? Детето започва дейност, но не заради себе си, не спрямо своя вътрешен мотив, а заради майка си.
Колкото повече родители се опитват да постигат желанията си с натиск, толкова по-малко вероятно е детето да успява. И сега коя е изненадата тук? Всичко това се случва заради мама. Майката има нужда детето да зависи от нея, ученето с детето структурира нейното време, майката чувства, че е необходима. Родителите отричат това, защото не го осъзнават: "Защо една майка ще възпитава зависимо дете, защо ще иска да зависи от нея?" Това е основният въпрос - защо? Оказва се, че майката е готова да прекарва времето си по този начин, да си хаби нервите дори, но да запълни емоционалния си вакуум, дали заради невъзможност за професионална реализация, дали заради формиран конфликт в брачните отношения. Вместо да изясни причината и да работи по нея, тя прехвърля цялата си енергия към връзката с детето.
Мама е толкова заета с детето и е толкова уморена да го отглежда, че вече няма никаква сила и желание да подреди живота си извън семейството. Следователно в брачните отношения се формира един вид комфорт: съпрузите общуват рядко и то безопасно : детето не се справя, детето има нужда от... детето е..
Колкото по-неглижирани са взаимоотношенията в семейна двойка, толкова по-силно е насочено вниманието към детето; колкото по-голяма тежест носи детето, толкова по-малко успешно е, и в училище, а и в живота по-късно; колкото по-малко успешно е детето в училище, толкова по-стабилна е семейната система.
Ето на тази причинно-следствена връзка се основава и първият методологичен принцип на системната семейна психотерапия. С кръговата причинност се обясняват различните възможни повтарящи се модели на взаимодействие и маркиране на преди и след в тълкуването на трудностите в личните взаимоотношения. В тази кръгова връзка се разглежда как поведението на един индивид влияе върху действията на друг, което от своя страна също влияе върху първият.
Коментари
Публикуване на коментар