Преди сто години Густав Юнг заявява несъгласието си с Фройд и се отдава на идеи, които са актуални и до днес: да търсим смисъла, да се вслушваме в интуицията си и да изследваме ирационалното. Защо идеите му са толкова добре приети от специалисти и от любители?
Тиражът на книгите на Юнг по аналитична психология нараства в световен мащаб. Думите „архетип“ или „колективно несъзнавано“, споменати за първи път от него, днес се използват от доста хора, дори и да нямат общо с психологията. От друга страна, всеки специалист ще потвърди: творбите на Юнг са трудни за четене и идеите могат да объркат всеки. И така, каква е силата на тяхното привличане?
ОТВЪД РАЗУМА
Мисълта на Юнг е сложна и многоизмерна: тя се простира от психологията до духовните практики, лута се през алхимията и астрологията, будизма и кабалата, сюжетите на Библията и приказките на братя Грим.
За разлика от песимизма на Фройд, според който човекът е обречен на вечен вътрешен раздор, Юнг ни предлага пътя към хармонията. По този начин той отваря пространство за най-съкровените ни мечти - да избягаме от суровите закони на разума, които управляват нашия светски свят, и да усетим силата на духа като най-важната сила, която притежаваме. Това, което Юнг предлага е в унисон с нашите желания. Мистериите извън контрола на разума са органична част от юнгианския свят. Без връзка с тях, както и без духовна храна, Юнг не смята живота за пълноценен.
Ето един негов цитат от телевизионното интервю с английския журналист Джон Фрийман: „Душата не е напълно подвластна на пространството и времето. В мечтите и виденията можете да видите бъдещето. Само невежеството отрича тези факти. "
ТРИТЕ "АЗ"
Личността ни в юнгианския възглед е организирана около три механизма: его, лично несъзнавано и колективно несъзнавано. Егото е центърът на съзнанието, това, което позволява на всеки от нас да остане себе си. Личното несъзнавано се състои от „забравени“ болезнени спомени и чувства, изтласкани от егото. Юнг се съгласява с Фройд, че проблемите на някои пациенти могат да бъдат решени, като се работи само с личното несъзнавано, като им помага да реализират своите фантазии, чувства, емоции. Но той също така твърди, че освен лично има и колективно несъзнавано. Тази специална психическа реалност съществува извън конкретния човек и много преди нашето раждане. В него живеят персонажите на най-древните митове и най-значимите образи на културата на човечеството. Ние го носим в наследство, идвайки на този свят.
Според юнгианската логика, ако ябълка се връчи на дете насън, неясен спомен за изгубения рай със сигурност ще се раздвижи в душата му за миг - дори ако все още никой не му е разказал историята на Адам и Ева.
Как тези образи идват в нашето съзнание? Няма рационален отговор на този въпрос. Но може ли това наистина да обърка онези, за които душата не е фигура на речта, а реалност?
НАСЛЕДСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Колективното несъзнавано, предавано от поколение на поколение, съхранява всички типични реакции на човешката раса - страх, интуитивно предчувствие за опасност или, например, любов. Това са емоционални реакции и поведенчески модели, общи за всички хора, които се проявяват под формата на архетипи.
Архетипите присъстват и в структурата на личността. Най-важните от тях са архетипите Person и Shadow. Персоната е нашето публично лице, маската, която слагаме, приспособявайки се към очакванията на другите и се стремим да бъдем разбрани и приети. А Сянката са онези черти на нашата личност, които не разпознаваме поради тяхната неприемливост. Наистина, от гледна точка на идеите за нас самите, не трябва да има нищо „лошо“ във вътрешния ни свят. Но всеки има Сянка и примиряването на човек с нея е една от задачите на аналитичната психология.
Колективното несъзнавано включва много архетипи. Свещеният Граал и Философският камък, жертвените герои и спящите красавици са класически примери за архетипи, които формират нашето възприятие за реалността, както твърди Юнг, също и нашето поведение.
Да кажем, че друг класически архетип е Великата майка. Символът на майчинството се среща в абсолютно всички митологии. Великата майка идва при нас в сънища или приказки: персонажът е както положителен, така и отрицателен, тя е въплътена в добрата фея, злата вещица или гигантска човекоядка. Тя е Майка, но е и мащеха, която пречи на дъщеря си да достигне до своята женственост. Според Юнг вечният конфликт между майка и дъщеря, фантазията за идеалната майка, упоритото нежелание да се разбере, че истинската майка никога няма да ни обича така, както се надяваме, всичко това се обяснява с присъствието на архетипа на Великата майка във всеки от нас.
Как Юнг стана Юнг
През 1906 г., докато работи в клиника в Цюрих, той се влюбва в идеите на Зигмунд Фройд, с когото го свързат няколко значителни години сътрудничество и приятелство. Фройд нарича Юнг свой научен наследник, но по-късно Юнг изоставя много от идеите на психоанализата и се впуска в изучаването на митовете, историята на цивилизациите и окултните практики. Последното прекъсване - както професионално, така и лично - се случва през 1912 г., след публикуването на книгата „Символи на трансформацията“.
През 1914 г. Юнг напуска поста президент на Международната психоаналитична асоциация и създава нов метод на психотерапия - аналитична психология. Психоанализата обаче му е признателна за следния принцип: всеки анализатор, за да практикува, трябва сам да се подложи на дълъг личен анализ.
ДРУГ ПОЛ В НАС
Всички сме бисексуални, аргументира се Юнг, поне психически. Всяка жена има мъжка част - нейния анимус, архетипът на мъжкото начало. И не само присъства, но и се развива: всички мъже, които оставят следа в живота й, формират елементи от нейния анимус, мъжкия архетип. По същия начин мъжът трябва да изгражда взаимоотношения с жената в себе си - със своята анима, архетипа на женското начало.
Без анима и анимус никога не бихме могли да си представим какво означава да си влюбен, уверява ни Юнг. След като се влюбим, ние откриваме в друг човек характеристиките на нашата анима или нашия анимус, тоест някаква част от нас самите. А фантазиите за сливане, тласкащи към безкрайно търсене на някой, който ще ни допълни веднъж завинаги и ще ни освободи от чувството за малоценност, свидетелстват за невъзможността да водим диалог с нашата мъжка или женска част. Което ни принуждава да я търсим във външния свят.
Зигмунд Фройд (на първия ред, вляво), Карл Густав Юнг (на първия ред, вдясно) - на групова снимка на участници в конференция на психолози в университета Кларк (САЩ) през 1909 г.
Коментари
Публикуване на коментар