Попитай PsySéance
ВЪПРОС: На 16 години съм и не съм като всички останали. Приятелите ми излизат всяка вечер до полунощ, получават пари от родителите си за нощни клубове, момичетата си имат приятели и момчетата ги харесват, флиртуват с тях, непрекъснато четат някакви текстови съобщения и обсъждат. А мен това не ме интересува, не ми е интересно. Не мога да си намеря нито приятели, нито имам подходяща компания. Понякога се питам дали не съм в грешка, може би не е добре.
С какво се занимавам например, обичам да спортувам. Обожавам по-малката си сестра (понякога искам да бъда с нея постоянно), а моите съучениците смятат, че това е "смахнато". Всъщност аз обожавам семейството си, вечерите прекарваме всички заедно. Но започнах да забелязвам, че всички ме отбягват, аз също искам да имам социален живот и приятели. Помогнете ми моля.
Виктория, на 16 години
ОТГОВОР:
Виктория, разбирам притесненията ти. Юношеството е труден етап от живота, време, в което опознаваме себе си, формираме позицията си спрямо другите, сравняваме се с връстници и се опитваме да се социализираме. Предлагам ти да разгледаш възникналата ситуация като период от твоето израстване, или как го наричат ... "зона на растеж" и повод да разбереш себе си.
Може би едно от основните умения за щастлив живот, което си заслужава да се научи в твоята възраст е способността да чуеш мислите си, да опознаеш себе си и да усетиш желанията и нуждите си. А също и способността да си най-добрият приятел сама на себе си, човекът, на когото можеш да разчиташ винаги.
Разбира се, съвсем нормално е да искаш да намериш сродни на твоите интереси приятели, да имаш социален живот, всеки от нас изпитва нужда да бъде значим за някого, да се интегрира в обществото, да има близки хора. Но ако за момента няма такива хора, това определено не е причина да променяш себе си, особено за да се харесаш на останалите. Но знаеш ли какво, това е добра причина да анализираш и евентуално да коригираш реакцията си към случващото се.
Обърква ли те това, че другите на твоята възраст имат различни интереси, че излизат в късните часове, че ти се интересуваш от съвсем различни неща? Най-важният показател за случващото се са твоите чувства.
Ако ти наистина харесваш живота си такъв, какъвто е, ако дейностите, които те забавляват са страхотни за теб, това е достатъчно, за да поздравиш себе си за успеха! Знаеш ли колко рядко се случва тинейджър да намери нещо, което да го задоволява. От тук, а наред с други неща, идва и желанието за бунт. Бунтът е опит да защити своите нужди, които родителите им не подкрепят, да имитират света на възрастните, да им подражават... със секс, пушене, пиене, нощен живот. Желанието да бъдат самостоятелни се изразява в агресивно поведение или в бунт към правилата, и въобще към родителите и възрастните, които имат очаквания спрямо тях.
И ако твоите нужди са задоволени сега, това е страхотно! Не е нужно да се насилваш, за да те харесат съучениците ти, да си намериш приятели, които не се интересуват от твоите чувства.
Всеки върви по своя уникален път, със своите взаимоотношения в семейството. Сравняването на себе си с другите няма значение и стойност, тъй като всички хора имат различно емоционално състояние и възприятие. По принцип самосъзнанието и самопозиционирането са от значение. Помисли повече върху себе си: какво ти причинява стрес? Страхуваш ли се от нещо?
Какво мислиш ти за начина на живот на твоите приятели? Целта е една: ти трябва да приемеш себе си и правилността на собствения си избор, в такъв случай ще се почувстваш по-хармонично. И другите ще те възприемат като по-уверен човек и ще уважат твоят избор, а може би и ще ти завиждат тайно. А със сигурност има и други като теб, в които да намериш своите приятели, просто ги потърси на правилното място!
С какво се занимавам например, обичам да спортувам. Обожавам по-малката си сестра (понякога искам да бъда с нея постоянно), а моите съучениците смятат, че това е "смахнато". Всъщност аз обожавам семейството си, вечерите прекарваме всички заедно. Но започнах да забелязвам, че всички ме отбягват, аз също искам да имам социален живот и приятели. Помогнете ми моля.
Виктория, на 16 години
ОТГОВОР:
Виктория, разбирам притесненията ти. Юношеството е труден етап от живота, време, в което опознаваме себе си, формираме позицията си спрямо другите, сравняваме се с връстници и се опитваме да се социализираме. Предлагам ти да разгледаш възникналата ситуация като период от твоето израстване, или как го наричат ... "зона на растеж" и повод да разбереш себе си.
Може би едно от основните умения за щастлив живот, което си заслужава да се научи в твоята възраст е способността да чуеш мислите си, да опознаеш себе си и да усетиш желанията и нуждите си. А също и способността да си най-добрият приятел сама на себе си, човекът, на когото можеш да разчиташ винаги.
Разбира се, съвсем нормално е да искаш да намериш сродни на твоите интереси приятели, да имаш социален живот, всеки от нас изпитва нужда да бъде значим за някого, да се интегрира в обществото, да има близки хора. Но ако за момента няма такива хора, това определено не е причина да променяш себе си, особено за да се харесаш на останалите. Но знаеш ли какво, това е добра причина да анализираш и евентуално да коригираш реакцията си към случващото се.
Обърква ли те това, че другите на твоята възраст имат различни интереси, че излизат в късните часове, че ти се интересуваш от съвсем различни неща? Най-важният показател за случващото се са твоите чувства.
Ако ти наистина харесваш живота си такъв, какъвто е, ако дейностите, които те забавляват са страхотни за теб, това е достатъчно, за да поздравиш себе си за успеха! Знаеш ли колко рядко се случва тинейджър да намери нещо, което да го задоволява. От тук, а наред с други неща, идва и желанието за бунт. Бунтът е опит да защити своите нужди, които родителите им не подкрепят, да имитират света на възрастните, да им подражават... със секс, пушене, пиене, нощен живот. Желанието да бъдат самостоятелни се изразява в агресивно поведение или в бунт към правилата, и въобще към родителите и възрастните, които имат очаквания спрямо тях.
И ако твоите нужди са задоволени сега, това е страхотно! Не е нужно да се насилваш, за да те харесат съучениците ти, да си намериш приятели, които не се интересуват от твоите чувства.
Всеки върви по своя уникален път, със своите взаимоотношения в семейството. Сравняването на себе си с другите няма значение и стойност, тъй като всички хора имат различно емоционално състояние и възприятие. По принцип самосъзнанието и самопозиционирането са от значение. Помисли повече върху себе си: какво ти причинява стрес? Страхуваш ли се от нещо?
Какво мислиш ти за начина на живот на твоите приятели? Целта е една: ти трябва да приемеш себе си и правилността на собствения си избор, в такъв случай ще се почувстваш по-хармонично. И другите ще те възприемат като по-уверен човек и ще уважат твоят избор, а може би и ще ти завиждат тайно. А със сигурност има и други като теб, в които да намериш своите приятели, просто ги потърси на правилното място!
Коментари
Публикуване на коментар