„Плача за дреболии и такава си бях от дете. Веднъж трябваше да стана и да си тръгна по средата на театрална пиеса, защото изпитах срам от колегите около мен, друг път четях приказка на дъщеря ми - не успях да прочета историята до край, разплаках се, защото принцът се жени за принцесата, а на мен гърлото ми се стяга сякаш присъствам там ... Исках да се справя със сълзливостта си, обърнах се към психолог. Но сълзите така и не изчезнаха. В крайна сметка поне успях да ги приема като своя характеристика, като част от себе си, същото като височината ми или цвета на очите. Вече поне не се измъчвам от това и не се чувствам неудобно. Просто изваждам кърпичките и готово. На какво се дължи това, какво да направя ?“ Стефка, 39-годишна, декоратор.
ОТГОВОР:
Това са т.нар. неочаквани сълзи или внезапен пристъп на плач. При това състояние бързо се развива силна емоция, предизвикваща изблик на сълзи. Внезапният плач може да бъде предизвикан от травма или в резултат на емоционални разстройства. Нашето несъзнавано съхранява всичко, което сме преживели, всичко, което ни се е случило в миналото. Случаен обект или комбинация от звуци, мирис, всеки детайл от настоящето, който съзнанието дори не забелязва, може да ни върне в миналото. Ако това е приятен спомен, чувстваме топлина, радост, ако е носталгичен, умилителен спомен, може да се разчувстваме и да се разплачем, без да разбираме какво ни се случва.
Сълзите също така са молба за помощ. Когато нуждата от подкрепа, от съчувствие стане особено осезаема, може неочаквано да заплачем, и в същото време се чувстваме смутени, защото „се разплакваме като малко дете“. Всъщност този несъзнателен механизъм възниква в детството, защото плачът е единствената възможност на детето да изрази чувствата си или да привлече вниманието към себе си, тъй като то не разполага все още с арсенал от думи, чрез които да изразява емоциите си. Като възрастни, неволно можем да се върнем към този момент, ако ни е трудно да изразим нуждите си с думи или ако няма с кого. Има мъже, които също страдат от внезапен пристъп на плач.
КАКВО ДА ПРАВЯ ?
Терапевтичен плач.
Терапевтичният плач е един от начините да се възстанови целият организъм. Тъй като плачът е непредвидим и внезапен, това упражнение не освобождава от това, което предизвиква сълзите, но пък увеличава желанието за поведение, което ще прогони заплахата.
За целта изберете тихо място, където никой няма да ви пречи да останете сами със себе си. Признаването на вашите слабости и несъвършенство, позволявайки си да изразявате чувствата си, включително тъга и скръб е това, което означава да живеете и да бъдете себе си.
Повишаване на самочувствието
Първата стъпка е да започнете да работите за своето самочувствие, да работите върху критика и самокритика, екзистенциална депресия.
Общувайте с хора, които ви подкрепят!
Всички ние се нуждаем от подкрепа, помощ или просто от съчувствие.
Коментари
Публикуване на коментар