Моето самочувствие не се подкрепя от постиженията на живота, а идва отвътре. - Хелън Фийлдинг
Днес навсякъде в нета можете да прочетете хиляди съвети относно това „как"... как да обичате себе си, как да придобиете самочувствие, как да бъдете щастливи... Но тези съвети не работят.
Защото пътят към себе си, меко казано, не е работа в няколко начина и съвети, това е пътуване, което не всеки е готов да предприеме.
Да се погрижиш за външния си вид, да пътуваш, да четеш книги... всичко това е прекрасно, но е невъзможно да изградите качества на характера в дейности, които ви носят временно удоволствие. Ако отидете на фризьор няма как внезапно да добиете самочувствие, или ако прочетете книга за самопознание. Всяка грижа за външността ви е начин да погледнете на себе си през очите на друг човек. Да видите вашата красота, да подобрите настроението си и да запълните вътрешни празнини. Но радостта от всички нови неща минава доста бързо, а празнотата, меланхолията и несигурността остават. Има доста приятни неща, с които може да промените имиджа си, да изберете правилната прическа и грим, да си направите забавни селфита, да се отпуснете с масажи и спа процедури. Но всичко това са външни влияния, които не могат да променят същността на човека.
Само в процес на работа със себе си е възможно да се научите да приемате своите силни и слаби страни, да се развие самоуважението и да се подобри качеството на живот.
Любовта към себе си е като любовта към друг човек: тя се развива само във връзка. Връзка със себе си, връзка с партньор, връзка със семейството... Затова простото четене на умни или вдъхновяващи книги няма да ви активира, за да овладеете процеса за изграждане на вашето самочувствие. Пътят към щастието е свързан с радостта от битието, но самооценката, отношението към живота, както и чертите на характера се оформят още от детството.
Коментари
Публикуване на коментар