Бих искала да споделя с вас една от моите любими картини "Las Meninas" 1656 (музей Прадо, Мадрид), нарисувана от Диего Веласкес (1599-1660), изключителен испански художник-портретист, представител на Златния век на испанската живопис. От испански името на картината се превежда като („Менините“) и на нея виждаме какво се случва в ателието на художника, намиращ се в кралския дворец Алказар, в Испания. Петгодишната Инфанта Маргарита със своите придворни – менини, присъства по време на рисуването на портрета на баща й Филип IV и майка й кралица Мариана Австрийска, (фигурите им се виждат в огледалото).
Най-първите ми впечатления за тази картина са свързани със самото присъствено усещане, т.е. зрителят е наблюдател. Веласкес е измислил този трик като прехвърля фигурите на кралската двойка от илюзорното в реалното пространство, а зрителите - обратно. Към нас е насочен погледът на джуджето Мария Барбола, както и на самият художник. Освен, че ни допуска до своето произведение, Веласкес внася и ново измерение в живописта - времето. Всичко, което се случва на тази картина е само тук и сега и ще завърши секунда по-късно. Инфантата ще приеме напитката от ръцете на придворната... ще последва раздвижване. Това, което специалистите определят като "нова концепция за изкуство на мигновението, гениално предугаждане на моменталната фотографска снимка".
И все пак тази картина буди някакво безпокойство, от една страна заради тъмния фон, който заема много място, което все пак е решено с присъствието на инфантата и нейният светъл и прекрасен детски лик. По това време тя е единственото дете от втория брак на Филип с Мариана Австрийска. За да подсигури наследяването на престола след смъртта на жена си и на престолонаследника синът му Балтазар Карлос, Филип IV решава да се ожени за годеницата на покойния, 14-годишната Мариана Австрийска. Той се жени всъщност за своята племенница, едно ужасяващо кръвосмешение, а децата, родени в подобен брак, умират бързо. И колкото и прекрасна да е Инфантата, разбираме, че баща й все пак не се нуждае от нея, а от син, наследник. Веласкес, чието ателие се намира в кралския дворец, отлично е усещал тази атмосфера на ужас и отчаяние, кръвосмешение и наказание... Инфанта Маргарита-Тереза Испанска (1651 – 1673) все пак един ден ще се омъжи за вуйчо си, Леополд I, император на Свещената Римска империя. А мечтаният син Инфант Карлос (1661 – 1700), ще стане бъдещият крал Карлос II.
Самият Веласкес сякаш доминира в тази картина, той има осанката на твореца. Двете картини, които са на заден план, изобразяват древногръцките богове Атина и Аполон, покровители на музите, които жестоко наказвали всеки, които дръзне да се състезава с тях. Оказва се, че Веласкес не случайно предизвиква боговете на Олимп. От една страна, съдбата на династията, която умира, защото оспорва човешката природа, но от друга е изкуството, което не умира.
Коментари
Публикуване на коментар