Среща/дискусия от Програма : Семейно консултиране / София
Има и такива родители, строги и авторитарни, оставящи у децата си чувства на обида или отхвърленост, на неразбиране. От своя страна има и такива деца, които никога не са успели да изразят своето несъгласие и отказ пред родителите си. От страх. И докато един ден тези неизказани упреци, претенции, обиди започват да се възприемат като познати, удобни – защото човек се привързва към това което е било съставна част от детството му.
„Един ден си дадох сметка, че съпругът ми ме третира по същия начин като майка ми, а аз бях толкова щастлива, когато ми предложи брак. Дори всяка негова забележка в началото ми изглеждаше забавна, чувствах се уютно с него, смятах го за умен и оригинален".
Несъзнателно подражаваме или се стремим към модела на родителското поведение, в което сме отгледани. Защо трябва да се осъзнае това и защо е необходимо свободно да започнете да разказвате и поставяте проблемите в семейството? Разбира се не защото сте изпаднали до такава степен в отчаяние, че въпроса е доста болезнен, а за да осъзнаете как и по каква причина правите определени избори. Партньорът ви от своя страна трябва също да може да види поведението си отстрани, да обсъдите, защо някой постъпва по определен начин, защо възприема определени оценъчни критерии и как общува в семейството. Случва се така, че единият от партньорите се поставя в позицията на детето, което някога е било и очаква от половинката си да го ръководи, да повишава тон, да налага правила, или обратно : да се поставя в ролята на авторитарния родител, който е имал. Ето по този начин се възпроизвежда такъв модел на брачни взаимоотношения. Осъзнавайки проблема си, бъдещите или настоящи родители се научават на партньорство – и помежду си, и с децата си.
Много е трудно за едно дете да расте в строга семейна атмосфера, но когато човек успее да открие причините за своите неуспехи като възрастен, той почти е успял да се справи и да промени себе си.
Коментари
Публикуване на коментар