Понятието "Теория на ума" се използва във връзка с умението ни да разбираме чуждите мисли и действия, като същевременно осъзнаваме, че възприятията и гледната точка на другите може да се различават от нашите.
Защо "Теория на ума" е важен етап от развитието на едно дете? За да усвои умението да разрешава конфликти, както и нови социални умения, също така да предвижда поведението на останалите. Важно е да научим децата си да се адаптират, но и правилно да разчитат собствените си, но и на другите, емоции, мисли и ценности.
Понякога едно дете може да разбира умствените състояния в някои случаи, но да намира за трудно да преценява правилно по-сложните и неясни ситуации или да не може лесно да проумява значението на метафори и символика. Сравнително предизвикателство за определяне на наличието на "Теория на ума" включва възприемането на емоционалното състояние на хората, базирано само на снимки на очите им.
Как се идентифицира наличието на вече развита "Теория на ума"? Психолозите използват така наречената задача за фалшивите вярвания. В най-популярната си версия, виждаме едно дете, което наблюдава две кукли, наречени Сали и Ан. Първата кукла Сали поставя мраморно топче в една кошница, след което излиза от стаята. Докато Сали я няма, втората кукла Ан премества мраморното топче от кошницата в една кутия. Психологът задава на детето следния въпрос: "Къде ще потърси Сали мраморното си топче, когато се върне в стаята?".
Дете, което вече има добре развита и стабилна "Теория на ума", ще отговори, че Сали първо ще погледне в кошницата. Въпреки че детето е наясно, че мраморното топче не се намира там, все пак осъзнава, че Сали не разполага със същата информация и следователно ще потърси играчката, където последно я е видяла. Децата, които все още не са развили умението да разпознават своята гледна точка като отделна от тази на другите, ще кажат, че Сали ще потърси в кутията. Този отговор показва, че тези малчугани все още не могат да направят разлика между това, което те знаят, и информацията, до която има достъп Сали.
Някои съвременни проучвания предоставят доказателства за хипотезата, че езиково-речевите умения играят роля в придобиването на "Теория на ума". Например при едно изследване в Никарагуа, в което се анализират данните от деца, които са изгубили слуха си и са усвоили жестомимичния език до различна степен (Тагер-Флусберг, 2011). Резултатите от изследването посочват, че тези, които са усвоили жестомимики с по-малка сложност, по-често отговарят грешно на задачата за фалшивите вярвания, докато тези, използващи по-сложен жестомимичен език имат по-голям процент на правилни отговори на въпроса за Сали и Ан.
В по-съвременен вариант се доказва, че децата развиват "Теория на ума", преди дори да се научат да говорят. Дори много малките деца притежават някаква форма на "Теория на ума", още преди да могат говорят, остава само да я доразвият.
/„ТЕСТ ЗА ТЕОРИЯ НА УМА” се използва и в клиничен вариант, където са композирани допълнителни скали на базата на задачите с най-добри дискриминативни възможности. Тестът на ФРАНЧЕСКА ХАПЕ, например, се използва за диференциална оценка на норма, аутизъм и синдром на Asperger./
Коментари
Публикуване на коментар