ДА СПРЕМ ЕМОЦИОНАЛНОТО ХРАНЕНЕ...

Защо използваме храната като заместител на липсващи емоции? Всички вярваме, че храненето може да се контролира, но това е твърде относително, все едно да очакваме от някого да се държи добре с нас, да ни обича, шефа да е усмихнат и добронамерен... В крайна сметка трябва да знаем, че яденето се намира под контрола на мозъка. В нашият свят, където храната е достъпна за всеки, можем да се храним малко, може и много, може здравословно или пък не. Но факт е, че някои хора не могат да се съпротивляват било на количеството храна, било на храната, която ни хвърля в изкушение, или пък онези сладости като шоколад и захари, също като неспособността ни да се съпротивляваме на съня, нашият мозък изпреварва ума и ни принуждава да ядем. Това е в природата на всеки жив организъм, където мозъкът диктува поведението.

Няма нищо лошо в това от време на време да се подкрепяме с храна, за настроение, награда. Проблем е, когато този навик прерасне в средство за справяне с емоционалния спад, тоест когато механично, импулсивно се отваря хладилникът в момент на самота, гняв, стрес, разстроеност, скука, преумора... По този начин се попада в порочен нездравословен кръг, при който се потискат истинските чувства и се загърбва действителният проблем.

“Защо ям, когато не съм гладна? Защо се тъпча“... ? За да успокоите някаква негативна емоция или да запълните някоя емоционална дупка.

“Че аз дори не се насищам. Просто посягам към „онова шкафче, в което си слагам лакомства“. Понякога може да се окаже, че ядете, без да се наситите – преди всичко, защото въобще не сте били гладни за храна.

Така че отговори си, гладен ли си? Или просто не се чувстваш добре….

Но както казва Майкъл Нийл: „Бисквитите в целия свят не са достатъчни, за да ви накарат да се почувствате обичани и пълноценни.“ Емоционалният глад е внезапен и неотложен, а физическият глад е постепенен и търпелив. Спомняте ли си като дете как продължавахте играта си дори и да сте били гладни?

Изпитвали ли сте някога внезапно желание да ядете? А вечерята е била преди час или два... Дори сте се опитвали да пренебрегнете този глад, но в края на краищата не устоявате, защото е твърде възможно да изпитате „онази празнота“ или дори тъга, гняв и умора. 

Колкото по-рано се научите да улавяте „намеците“ на вашето тяло, толкова по-лесно ще ви бъде да се разделите с емоционалния глад.

„Ям и ям, всяка вечер, когато съм сама търся нещичко за хапване, и това не свършва, явно не ме задоволява храната“. Да, защото нямате нужда от храна – имате нужда да промените чувствата си. Когато сте гладни за добри чувства (или поне временно маскиране на лошите чувства), никакви количества храна няма да ви помогнат. Нашите тревоги са основна причина да се тъпчем и затова трябва да променим това… Независимо от специфичните проявления на чувствата, които подчертават емоционалния глад, неизменно се свеждат до едно-единствено нещо: в тази сфера работят едни изследователи, наречени изследователи на неустоимите желания и пристрастяването, а според тях „неизбежният стрес“ е продължаващо усещане, което изпитвате всеки ден.

Че какъв е пък този неизбежен стрес? Стрес, който е приел някаква форма след някакво преживяване, било несполучлив брак или хронично заболяване, или дори нещо толкова просто като стрес на работното място. Той може да бъде причинен дори от вина или срам – съжаление за нещо, което се е случило в миналото и което не може да бъде поправено. И ще издам една тайна, най-често срещан източник на неизбежен стрес е някаква тайна, която много хора носят със себе си цял живот. Себеотвращението, себенеобичането – да се чувстваш безпомощен, безнадежден, без никаква стойност и лишен от обич. И в двата случая, когато отказваш да се храниш и когато се „наказваш“ с храна и се тъпчеш, това е агресия към самият себе си.

На един семинар обсъждахме, че изпитването на неизбежен стрес променя картината на мозъка и създава физиологичен копнеж за субстанции (като храна и/или алкохол), които ще ни позволят да отнесем на заден план нашето изпитване на стрес. Така е, нали? По същество храната става нещо като медицинска лепенка, магическото хапче, което осигурява временно облекчение, без да води до подобряване на ситуацията, причинила стреса.

Сега остава да намерим другото магическо хапче, което ще ни отърве от всичко това.

Контролирайте реакцията си на стреса и вече няма нито да искате, нито да се нуждаете от преяждане. Нашите мисли имат значително въздействие върху нашето здраве и благополучие, върху решенията, които взимаме, върху целият ни живот. Защо някой решава да откаже цигарите следствие на това, че имал сърдечна криза, или минал на вегански режим поради друга причина. Да, тялото и умът ни са дълбоко свързани. Можем да променим биологичните процеси в тялото си посредством въображението си и със сигурност можем да променим чувствата и настроенията си. Първо трябва да развием способност да реагираме на стреса, за да променим картината в мозъка си.

Веднъж една клиентка ми сподели, че всеки път, когато се гледа в огледалото и се облича за работа отправя критики като „дебелана, нищо не ти стои добре, какви ръчища само...“, а след това всичко тръгва по старому, да си вземем нещо за хрупане в офиса, да обядваме, да хапнем нещо сладичко... И въпреки че се обиждате сами, ако някой от обкръжението ви нарече дебелана, как ще реагирате? Ще ви нарани нали, а защо когато вие се наранявате не се обиждате, че и дори се чувствате облекчени. Е как да се чувствате добре после? Дори и да не сте дебели физически, то със сигурност се чувствате така психически, заради нуждата да запълвате с храна всички празнини.

Възможно най-прочутото напътствие за ефективен живот в съвременната цивилизация е правилото, всеобщо изразявано в някой вариант като: „Постъпвайте с другите така, както бихте искали да постъпват с вас.“ Но когато се отнасяме със себе си по този начин, както не бихме искали да постъпват другите с нас? Това е примирение, не смирение, не в онзи християнски смисъл. Примирението е разрушително. Докато не разберем, че съществуват здравословни алтернативи да се мотивираме, да променим живота си, да харесваме себе си. Щом започнете да се виждате способни, обичани и вътрешно ценни, ще спрете да чувствате болките на емоционалния глад.

Обичайте тялото си дори и то да не е перфектно! Много малко са хората с генетичен потенциал за това, което се нарича „идеални пропорции“. Нали сте срещали хора, които мислят, че са с наднормено тегло, а са си дори слабички. Та те прекарват изключително много време да се сравняват с излъскани образи на усмихнати, анорексично слаби жени, наложени ни като идеал. След това се чувстват толкова зле, че отказват да хапнат нещо поради страх, че ще изглеждат дебели. Ето това е от другата страна на кривата. Нашите тела съдържат по природа модел за оптимално здраве. Човешките същества са проектирани да бъдат около 150-180 см високи и затова докъм осемнайсетгодишната си възраст ние преставаме да растем. Никой не държи да порасне до шест метра – не би било естествено. По същия начин по природа имаме определена форма. Обичайно е за хората да казват, че не харесват тялото си, аз може да искам по-слаби бедра или по-плосък корем, но това си е моето тяло, което вече имам, това е вашето тяло, така че започнете да се сприятелявате с него още сега. Не гледайте на себе си сякаш сте в къщата на кривите огледала, всеки изкривен образ на самия себе си, обикновено наричан телесна дисморфия, пречи на хората истински да се наслаждават на живота или на храната си.

Образът за нас самите действа като филтър за това, което съвпада с образа, за който се мислим. Когато започнете активно да посрещате собствените си емоционални нужди, ще установите, че емоционалният ви глад започва да намалява. Щом стане това и започнете да се храните в определените за това часове и само когато сте наистина гладни за храна, ще стане по-лесно и по-естествено. Ще станете забележимо по-уверени и харесващи се.

Баба ми обичаше да казва „Не гледай какво ядеш, а гледай какво ще те изяде“. Не питай „Какво да ям?, а „Какво ме изяжда?“ По тази логика много по-здравословно е да си поръчате пица за обяд и да си хапнете точно толкова, колкото ви се яде, в добро настроение, приятна компания, чаша червено вино... или да си поръчате зелена салата, която ще изконсумирате в тъга и “като наказание на дебеланата”.

Да опитаме следното: следващия път, когато се почувствате по този особен начин, когато посягате към храната без да сте гладни, помислете дали се чувствате тъжни, разгневени, самотни или уплашени. Вместо храна си направете чай от лайка, или мента... пуснете си хубава музика, релаксирайте, опитайте се да избягате от тревожните мисли, помислете за утрешният ден и за това какво бихте искали да ви се случи. И задължително си отбележете във вашия ежедневник /агенда, планинг/ достатъчно сън – 8 часа на денонощие, време за себе си и грижа за красотата си – между 30 минути и един час на ден; ежедневна физическа активност, може и разходка и активен социален живот.