Какво е да стоиш близо до обект с огромни размери? Със сигурност предизвиква противоречиви чувства у всички хора: някой се възхищават на човешкото или природно творение, други са притеснени от осъзнаването на своята крехкост и уязвимост, но има и такива, които изпитват неконтролируем страх. Тревожността и непреодолимото желание да се дистанцираш от обекта с впечатляващ размер е симптом на мегалофобия.
Основната причина за тази фобия е страхът на децата, провокиран от голям обект. Фантазията и характеристиките на познавателното развитие на детето, възприемането на предмети и възприемането на реалността играят важна роля. В светът на възрастните, дори сред предметите за бита, преобладават големи обекти. По отношение на себе си, детето вижда тези предмети като огромни. Страхът може да възникне поради тъмните очертания на обекта, неговото падане (което то приема като оживяване), движение или звук, излъчващ се от него. Неуспехът да се разбере какво се случва увеличава страха на децата.
Освен това периодът между 3 и 7 години се характеризира с развитието на детската фантазия и въображение. Детето е в състояние да придаде на даден обект несъществуващи характеристики тъй като не може ясно да разделя измислиците от реалността.
В много редки случаи мегалофобията се е развила без отрицателен минал опит. В такива случаи се смята, че се основава на инстинктивна реакция за отдръпване при приближаване на големи обекти.
Степента на тревожно разстройство варира при различните хора, а и в зависимост плашещите обекти. Може би най-силните негативни емоции предизвикват подвижните такива. За мегалофобите те изглеждат живи и способни да им навредят. Осъзнаването, че обектът се управлява от водач, не помага за справяне със страха.
По-голямата част от тях се страхуват от неподвижни предмети, но например те вярват, че паметникът или статуята ще се съживят и ще започнат да ги преследват. Когато се доближат до обекта на страха, те изпитват желание да избягат или да се скрият. Често когато са в домашна или безопасна среда те изпитват непреодолима нужда да си представят как побеждават плашещите обекти.
Това тревожно разстройство често е придружено от кошмарни преживявания ако се наложи например мегалофобите да пътуват. Те си представят как самолет, летящ на ниска височина, всеки момент ще падне, и това, че влакът ще излезе от релсите.
При липса на своевременно лечение, разстройството взема по-големи мащаби. Спектърът от тревожни обекти може постепенно да започне да се разширява. Също така страхът е възможно да се промени и да се усложни. Например страхът от високи сгради започва да навлиза и в друг вид фобия, страх да не бъде погребан жив под развалините на разрушена сграда.
Мегалофобията е способна също така да провокира развитието на агорафобия, защото често си представят, че ще се натъкнат на голям обект. Затова хората с тази фобия обичат да си стоят в къщи. Или пък обратното, да провокира клаустрофобия, което се дължи на факта, че когато е близо до голям обект, някои от тях се чувстват като в ограничено пространство, като в капан, теснота.
Как да помогнете на човек с такава фобия? Логично, необходимо е да се изправи срещу обекта на страха. Започва се от снимки или видеа, заснели големи обекти и той си представя, че ги среща. В съзнанието на мегалофобите трябва да се задържи дълго мисълта, че статуите не са в състояние да оживеят, масивните обекти не преследват хората, а многоетажните сгради не рухват без сериозни причини. Това се случва най-сигурно с помощта на психолог.
Когато човек се е научи да контролира емоциите си, тогава се препоръчват ежедневни кратки разходки покрай обекта на страха. Първо, клиентът трябва да мине покрай голямият обект, без да повдига очи към него. Целта е известно време да се постои близо до обекта на страха.Така постепенно ще се научи да се справя с преживяванията и с фобията си.
Лекарственото лечение се предписва единствено в случаи на неврози, нарушения на съня, повишена тревожност, обсесивно компулсивно разстройство.
Коментари
Публикуване на коментар