Не изричайте тези фрази на детето си

 

Много жени прекарват целия ден у дома си в грижи за детето, а за самото дете майката е сякаш целият свят. Понякога в ежедневието си обаче се случва някои майки да изрекат думи, които не обмислят и не предполагат какъв негативен ефект имат.

Ето някои фрази, с които не осъзнавате, че наранявате децата си, или които се изричат машинално и за които след това със сигурност ще съжалявате, фрази, които разрушават връзката с детето ви:

"Не ми пречи, отиди си в стаята!"

Тази фраза детето възприема болезнено, защото майка му няма нужда от него. Не забравяйте, че винаги ще имате време да почистите стаята или да свършите някоя друга работа, но детето ви расте и за него няма да имате цялото време на света. Защото то има нужда от вас точно сега.

"Как може да се тревожиш за подобни глупости"

Сълзите задушават детето, защото изживява нещо, наранено е, обидено, а вие наричате чувствата на детето глупости. Не обезценявайте момента, в който то ви се доверява и споделя.

„Не пипай, ти не знаеш как се прави“

Детето опознава светът чрез вас и вие сте човекът, който ще трябва да го научи. Мотивирайте го, възбуждайте любопитството му, стимулирайте уменията му

"Същият си като баща си"

Фразата е особено вредна, ако родителите са разделени. Децата знаят, че мама вече не обича татко и то ще приеме, че също не е обичано. Концентрирайте се върху добрите качества на детето, върху неговите постижения, а не развивайте комплекси.

„Няма от какво да се страхуваш, отивай си в леглото“

Детето се страхува от някакви въображаеми чудовища, нуждае се от защита и внимание, притичва се през нощта, за да спи във вашето легло. Не пренебрегвайте детските страхове, а го прегърнете и успокойте. Оставете го при вас, ако отиде в леглото си то може и  да се пребори със своите страхове и чудовищата в тъмното, но никога повече няма да ви се довери заради това, че сте го оставили само в трудни моменти.

„Защото аз решавам“ 

Децата постоянно изпробват границите на разрешеното: как да говорят, какво да кажат и как да действат. Понякога прекрачват границата, опитват се да оспорят установените семейни правила, но майката е непреклонна. Тази фраза принуждава децата бързо да избягат от родителското си гнездо, за да получат лично пространство и да могат свободно да изразяват мнението си.

"Как може да си толкова глупав!"

Когато детето не може да оправдае високите очаквания за това какви умения трябва да развие е възможно мама да се почувства разочарована. Но обидата няма да мотивира детето да започне да научава, нужен е  друг подход, а не унижителни и презрителни забележки.