"Когато пораснеш, аз искам и ти да се научиш да се катериш през скали и камъни и да намираш и най-непристъпните пещери. Защото в такива пещери има скрито имане и ти може би ще го намериш..."
Елин Пелин
Има истории, които задължително трябва да разкажем или прочетем на децата си. Истории, които отразяват реалността на живота, но които дават криле на детските мечти.
Българските народни приказки и предания се отдалечават от прекалено оптимистичното послание на „Ако искаш, можеш“. Защото желанието не винаги е синоним на власт. И това трябва да е ясно от детството, за да не попадне един ден детето в капана на невъзможните обстоятелства.
Способността за реалистичен анализ на детските възможности е това, което изгражда здравословно самочувствие. Не искаме деца, които да бъдат перфектни, перфекционисти, не искаме и да възпитаваме прекомерна гордост, нито деца с ниско самочувствие, потиснати и невярващи в способностите си. Искаме деца, които обичат себе си и които имат увереност в себе си и своя потенциал. Децата, разбира се, имат мечти, а нашата роля се състои в изграждането на тяхното самочувствие. Когато сме деца, това на което ни учат родителите действа не само като спирачка или пък като стимул, но също така оформя нашата идентичност, представата, която имаме за себе си.
Ние като възрастни имаме основна и съществена роля в изграждането на самочувствието на децата си. Както знаем още от нашите баби, четенето на приказки е един много добър начин за комуникация с децата. Ние им помагаме да разберат себе си, да се пренесат в света на вълшебствата, да приемат ценности и да създадат нови преживявания. Тези истории предават послания, които възпитават устойчивост, самостоятелност, възпитават уверени и способни да се справят с предизвикателствата на живота деца. Българската приказка не трябва да бъде подценявана, тя е оцеляла именно затова, защото съответства на психиката на обществото, както казваме ние психолозите тя е част от колективната душа. Затова се предава писмено или устно през вековете, за да стигне днес до вашият дом.
Защо приказкотерапия? Не може ли просто да си четем приказки за лека нощ?
В приказките има един модел, който се възприема несъзнавано от всеки човек и колкото по-емоционален е той, колкото повече се опитваме да го разберем, толкова повече го запомняме. Споменах за колективната душа, та тук е моментът да спомена, че и същевременно в приказките се случва т.нар. колективна проверка, която не позволява да се променя текста и да се преразказва грешно.
Как влияят приказките на децата? Във всяка история има герои, има символни образи, вълшебства, архетипи, които представляват сами по себе си несъзнавани процеси. Да кажем, че та са като сънищата, ако не ги разбираме се опитваме да ги разтълкуваме, да потърсим правдата в тях.
Коментари
Публикуване на коментар