Срамежливо ли е детето ми? Защо не разговаря с други хора, а когато го попитат нещо не отговаря и се крие зад мен?
Децата, страдащи от елективен мутизъм комуникират нормално в домашни условия, но в социална среда не желаят да разговарят или шептят.
Не, това не означава, че детето е срамежливо, това е тревожно разстройство, което понякога продължава и в училищния период, а това води до значително страдание. Детето често не споделя дори за това, че изпитва болка, нуждите и желанията си, дори то не участва пълноценно в училищния живот или каквито и да е социални дейности. Разбира се, това тревожно разстройство трябва да бъде диагностицирано от психолог, но на какво трябва да обърнат внимание родителите?
Ако едно дете страда от елективен мутизъм, то може да разговаря свободно в компанията на родителите си, често дори е словоохотливо в дома си, но променя поведението си значително в непозната среда, като започва да комуникира почти или напълно невербално.
Някои деца изглеждат сякаш се парализират от страх, когато не успеят да кажат и дума, като дори изпитват трудности да комуникират невербално. Други пък използват жестове, изражения на лицето или кимане, за да може останалите да ги разбират, когато не могат да говорят. Но най-често деца мълчат дори и в дома си, когато в компанията им присъстват непознати. Първите симптоми могат да бъдат забелязани на 3 или 4 години, но е възможно състоянието да остане недиагностицирано, докато детето не започне училище.
Рискови фактори
- Средата, в частност социално резервираните или свръх грижовните родители.
- Темпераментът на самото дете също може да окаже влияние за развитието на тревожното разстройство.
- Ако детето проявява силни негативни емоции и ниско самочувствие, както и прекалена сдържаност
Тъй като притеснителните деца изпитват трудности да комуникират с непознати – особено ако страдат от елективен мутизъм, ние психолозите разчитаме почти изцяло на сведенията на родителите или други близки на децата, за да определим със сигурност повтарящото се поведение в редица различни ситуации. Най-често се работи с поведенческа терапия, която използва метода контролирано излагане, разбира се съвместно с родителите.
Коментари
Публикуване на коментар