Всеки родител знае колко е непоносимо да гледаш, че детето ти плаче от разочарование. Желанието да „утешим, да спрем плача“ е съвсем разбираемо и естествено: децата са беззащитни, те не могат да опознаят света без помощта на възрастните, целият наш еволюционен опит говори за това.
Докато детето е малко, всяко преживяване за него е крайно. Радост, тъга, болка - то ги усеща с цялата си природа. Детето не познава търпението, тъй като то все още няма опит, то не е наясно, че нещата не продължават вечно, че това, което се случва ще приключи, а родителите са тези, които обясняват какво се случва, успокояват го, гушкат го. Постепенно детето се научава как да се справя с тъгата в себе си и това умение ще използва доста добре в бъдеще.
Способността да се справяме с разочарованието също се възпитава. Има хора, които са доста гъвкави и адаптивни, които умеят "да се съберат" в трудна ситуация. Например умението да се справиш с разочарованието е в голяма степен свързано със способността да разбираш случващото се, да признаеш, че животът се променя, че не всеки път плановете успяват и че е необходимо да се мобилизираме, да организираме нещата отново. Когато децата не са научени да се справят в трудни ситуации, то те и като възрастни реагират неадекватно, гневят се, търсят вината в другите...
Как да реагираме на това, когато детето е разочаровано и страда?
Позволете му да изживее първоначалния шок, дайте му време да осъзнае какво се случва. Само така то ще успее да победи лошите чувства. А вашата роля е да разговаряте с него за чувствата, да ги разпознава, да разкаже как се чувства и защо? Какво означава разочарован, какво означава обиден и какво е да си изплашен? Определянето на чувствата е от изключително значение за емоционалната интелигентност, това ни помага да намерим смисъл в случващото се, значението на опита, който получаваме. За детето даден проблем може да изглежда като най-ужасното нещо, което би могло да му се случи, дори някои хора и като възрастни са склонни доста да драматизират нещата. Важното е да помним, че чувствата на детето са съвсем реални, но мислите не са, те са подвеждащи, затова вие като родители трябва да помогнете на детето да разпознава фактите от фантазията, с което и ще намали отрицателните преживявания.
И най-вече избягвайте тревожните реакции. Намерете приятен начин за облекчение, весела музика, танц, гледане на филм с детето, разходка... вашата реакция е важна за излизане от състоянието на стрес и тревожност.
Децата, които растат в свръх грижовна среда със сравнително малко стресиращи събития, може да вярват, че светът е безопасно място. Те по-скоро живеят с очакването за безоблачно бъдеще, затова е нужно да бъдат оставяни да се сблъскат с разочарованието и да го преодолеят, по този начин те ще се постараят да оцелеят и да се справят, и като деца и като възрастни индивиди.
Коментари
Публикуване на коментар