Появата на дете в живота на двойката е голямо събитие, свързано не само с радостта от раждането на детето, но и с преминаването към нов етап на отношенията във връзката:
- нови роли
- нови отговорности
- нови емоции
- сблъсъкът на различни подходи към образованието.
Затрудненията, свързани с преминаването към нов етап от живота възникват при повечето двойки и това е нормален компонент от процеса на адаптиране към променените условия в семейството. Колкото и банално, може да се каже, че двойките, които са изградили хармонични отношения преди раждането на бебето съвсем естествено разбират какво ще ги очаква след това и преодоляват тези трудности, да речем, че няма как да няма такива. За двойките, които не са успели да изградят стабилни отношения, често тези трудности стават непреодолими и отношенията във връзката започват да се разпадат. За това има повече от достатъчно причини:
объркване
липса на разбиране за задължения и отговорности
липса на подкрепа
родителска некомпетентност ...
И всичко това, въпреки факта, че и двамата родители са биологични и по подразбиране са с намерения да създадат здраво семейство възникват ситуации, в които нещата не вървят по план. Понякога дори отнема години "щастливо съжителство", което завършва с развод. Следва нова връзка, нов брак, и тогава можем да говорим за по-сложна ситуация, в която единият от партньорите не е биологичен родител, но той полага грижи да изгради отношения с детето на партньора. Съществува и такава ситуация, в която детето не живее с новото семейство, но поддържа отношения, макар че там нещата не изглежда да са проблемни.
Обикновено въпросите, които възникват от страна на "новият родител" са:
- как да се държа
- на какво имам право, на какво не
- каква е моята роля
- трябва ли да участвам във възпитанието
- мога ли да налагам моите принципи на възпитание
- как да спечеля доверието на детето
- как да обичам
- как да не се дразня ...
И най-често се случва, че самият биологичен родител, партньор, също не знае как да помогне за установяване на нормален контакт с детето. Като начало, нека разберем какво е необходимо да се обсъди преди да се създаде съюз, в който ще присъства дете от предишен партньор. Връзката с бившия ви партньор трябва да бъде емоционално завършена, влизайки в нова връзка вие не би трябвало да имате неизяснени отношения, да изпитвате гняв, негодувание или омраза към бившият. Вие би трябвало да сте на етап поне поддържане на "практични" отношения: общувате по въпросите, свързани с интереса на детето. Това по принцип е ключът към изграждането на нови взаимоотношения. Моят съвет е, че без да сте разрешили конфликтите от предишната връзка да не изграждате нова.
Също така не питайте детето си дали е съгласно да "има нов татко/майка", дали разрешава този брак. Детето не може да реши дали вие (родителят) трябва да влезете в нова връзка. Това е само ваше решение и детето не е компетентно по такива въпроси, не прехвърляйте отговорността за собствения си живот върху "крехката детска психика".
"Моят нов партньор нито е длъжен да обича, нито да се грижи за детето ми... " Това не е вярно, вие трябва да изградите позицията си по този въпрос много преди да кажете заветното "ДА", защото после ще е твърде късно. Любовта към децата, по принцип, се развива чрез любовта към вас персонално, ако вашият нов партньор държи на вас и ви обича, то естествено е да развива привързаност и към вашето дете. Също така не очаквайте, че отношенията между вашия партньор и детето ще бъдат изградени бързо и лесно. Това, разбира се, може и да се случи, особено ако те си симпатизират и са успели да изградят връзка много преди да вземете решение за съвместно съжителство.
Ако вие сте небиологичният партньор:
За да може новият ви съвместен живот да донесе удовлетворение и радост на всички ви, препоръчително е да установите отношения с детето. Ако вече сте го направили, чудесно, ако не, то ще трябва да опитате, защото едновременно ще станете и партньор (съпруг / съпруга), и родител (освен ако не сте съгласни с тази роля), ще изградите двойни отношения. Също така ще се наложи да общувате и с биологичния родител на детето и ще трябва да се научите как да комуникирате, без ревност и упреци.
Не обричайте детето на самота и недостатъчно любов, осмелявам се да го кажа поради случаите, с коите се сблъсквам в работата си на психолог. Помнете, че е необходимо да се обсъдят обстойно ролите на всеки един родител, както и отговорностите, защото детето или децата са най-важната част, и точно те се нуждаят от вашата опека, но преди всичко от вашата любов и прегръдка. Днес се обсъжда какво ли не преди брака, пари и наследство, а най-важното от всичко е да се обсъдят задълженията, които ще се изпълняват по отношение на детето.
Коментари
Публикуване на коментар