Родителите често
са изправени пред проблеми, съпътстващи развитието на детето, периоди, в които
поведението им сякаш се променя драстично, послушното до вчера дете е палаво и неконтролируемо или пък изпада в някакъв стрес, става плахо и затворено. Това
са така наречените кризи в развитието, които могат да бъдат преживени с
най-малки травми както за децата, така и за техните родители. Един от
най-изразените психологически етапи на формиране е кризата при 7 годишните деца.
На седем години възприятието за света, желанията и потребностите се променят,
затова ние психолозите считаме това за естествен процес, просто детето изпитва
много нови емоции, с които е трудно да се справи. Това, разбира се е съвсем
индивидуално, колкото хора, толкова и характери. Да вземем и това, че децата
ходят на училище, те вече се опитват да заемат по-отговорна позиция, нуждаят се
от това, да се отнасят към тях като към „големи“ хора. В главата на детето има
разминаване: родителите и възрастните въобще изискват едно, а те желаят съвсем
друго. И тогава родителите се сблъскват с капризите на своето доскоро идеално
дете.
Нека не
забравяме: Появяват се нови нужди. На тази възраст децата увеличават желанието
си за независимост, активно мислене. Ако самото дете не е готово за такъв обрат
или родителите му го ограничават, тогава има много по-изявени прояви на
възрастова криза.
По правило в
начална училищна възраст децата променят социалния си статус, като това
включва и психологическата готовност за училище, което родителите често
пренебрегват, просто не го смятат за важно. Промяната в самосъзнанието
неизбежно ще доведе до преоценка на ценностите при децата. Преди ако играта
беше на първо място, то сега водещият вид дейност коренно се променя и ученето
се превръща в такова. В допълнение към всичко това при децата се развиват и
интелектуалните им способности. Затова за детето никак не е лесно да премине
към нов режим, да се справи с нови чувства и емоции и от тук човек
може да наблюдава характерни реакции и поведение. Факт е, че при децата кризата
може да формира както положителни нагласи, така и комплекси, които да носят
като товар със себе си за в бъдеще. Например, насаждане чувството на неувереност, „мамо, аз не мога да се справям“, чувството за малоценност, обидата или ниското
самочувствие. Тези неща сме ги наблюдавали при много възрастни, нали, а всички
те идват от детството.
Появява се
капризност. Промяната по отношението към външния свят се проявява като правило
във факта, че децата могат коренно да променят своите навици, желания,
предпочитания. Те вече познават своите чувства, започват да правят разлика между радост
и гняв, скръб и възхищение. На тази възраст децата имат логика на чувствата,
тоест вече се опитват да обобщят своите спомени и преживявания. Ако до вчера познавателността
е ставала непосредствено и импулсивно, сега това практически изчезва, ясни са понятия като
самоуважение и самочувствие. От там и стремежът към признаването на тяхната самостоятелност.
По-късно вече
детето ще започне не само да чувства, но
и демонстративно да показва своята
зрялост, например да не позволява на мама да го прегръща и целува на публично
място, особено пред училище. Децата на тази възраст отричат критиката, така че е
нормално дори това, че детето ви не възприема и сякаш не чува, когато го
критикувате, това е защитна реакция, начин да не навреди на адекватното
развитие на самочувствието.
Препоръки към родителите:
Винаги изслушвайте
детето си, колкото и да нямате време, дори и на пръв поглед да не ви се струват
толкова важни неговите изявления. С това най-малко му показвате, че го
уважавате и по този начин повишавате самочувствието му.
Никога не налагайте
забрани, които не можете да обосновете, ако не можете да обясните причината за
забраната, тогава по-добре не я налагайте.
Подпомагайте детето
си във всяка ситуация, хвалете го дори и за най-малките успехи.
Включете детето
си в обсъждането на определени семейни проблеми, така че то да се чувства като
равноправен член, никога не го критикувайте на обществено място или в
присъствието на други деца.
Интересувайте се
от чувствата на детето и не забравяйте да включвате много истории от книжки или
пък филми, с които да обсъждате всички онези въпроси, на които детето не може
да си отговори само. Така ще научите
детето да изразява своите емоции и нужди в адекватна форма, покажете му начини как
да се справи с гнева си.
Важно е
родителите да разберат, че децата винаги копират поведението на своите родители
и още повече по време на кризисни ситуации. Затова не се изненадвайте, ако детето
ви си позволява да крещи ако вие си изпускате нервите, да употребява и повтаря ваши думи, да
подражава на поведението ви.
Трябва да знаете
че:
Всяка криза в
развитието е неизбежен процес от индивидуалното развитие на човека.
Тя се изживява
при всички деца по различни начини.
Най-важното не е
да се справите с трудностите в образованието, а с онези промени, които
настъпват в съзнанието на детето ви, защото то утре може да започне да се
справя много по-усърдно и успешно в клас, но това, което ще навреди на психиката му днес,
ще има последствие в бъдеще.
Няма уникални
съвети, които биха били идеални за всички родители. Всяка мама и татко трябва
да изберат ключ към съзнанието на своето детенце, за да му помогнат да
преодолее всички трудности и да стане независим, възрастен човек.
Коментари
Публикуване на коментар