Взаимоотношения родител - дете. Защо детето ми се държи агресивно с мен? Продължителното търсене на изгубен добър обект.

Една от дискутираните теми наскоро е, че във възрастта между две и четири години детето може да посяга, като се държи абсолютно агресивно към майка си, баща си или друг възрастен от семейството. Някои родители имат обяснение, че по този начин детето им проверява докъде се простират границите на позволеното. Това не е точно така, по-скоро трябва да се помисли защо едно дете ще се стреми към "прекрачване" на границата любящо и мило към агресивно и злобно? Последното нещо, което малкото дете иска, е да причини болка на мама или на татко. 

Абсолютно вярно е, че за да определи границите на допустимото, детето трябва да ги наруши.

Децата правят оценка ежеминутно на всичко около себе, особено ако нещо е забранено от родителите, то ще бъде изкушавано от въпроса „А какво ще стане, ако направя така?“ Но това няма общо с агресивното поведение на детето към родителя.

Продължителното търсене на изгубен добър обект.

В психологията „добър обект“ наричаме представата за добър човек,

която представа оформяме в съзнанието си на базата на идеализирана представа за даден образ, такъв какъвто сме искали да имаме, най-често тя е за родител или друга ключова фигура от детството ни.

Точно в тази идея за "добър обект" се създават доста конфликти. Когато децата са съвсем малки, както, когато и ние сме били деца, естествено сме искали да вярваме, че нашите родители са най-добрите на света, не можем да си представим друга баба на мястото на нашата, или друга любяща леля, която винаги пристига с пакет лакомства... От друга страна, други хора сме приемали като непознати, те са ни чужди, те може би са дошли на гости и са си тръгнали, но знаем, че те не са част от нашето семейство. От тук и идеята децата да търсят начин да запазят идеята за "изцяло добър родител", този, който ще остане завинаги до тях и ще ги обича вечно, особено силна е тази идея, когато нещата не вървят добре в семейството или пък поради някаква причина се чувстват заплашени и несигурни. Това е един вид предпазване, защитаване на вътрешното усещане за сигурност, въпреки че тези защити са „примитивни“. В своята психика те ще държат идеята за добра майка на безопасно разстояние от всякакви опасности, от всички онези отрицателни преживявания, били те за детето или за "добрият обект". Точно там се създава това раздвоение в психиката на детето, разцепване между доброто и лошото, „добрата“ и „лошата“ майка. Ако детето излезе от представата за "истинската майка", то започва да навлиза в сериозно разстройство, като ще се опита да защити добрата майка като своевременно се отърве от лошата. Едва по-късно детето успява да осъзнае, че добрата майка и лошата майка са един и същи човек. Тогава създалият се капацитет за загриженост става "свръх", заради стремежа да поправи болката причинена на майката по време на тези дни, когато се е държало зле с нея.

Какво да направим? Удачно е в този случай друга фигура от семейството да проведе разговор с детето, да му бъдат обяснени от една страна правилата и границите, защо не трябва да се държи така, но от друга страна трябва да се наблегне на чувствата и емоциите: „Разбирам, че понякога си ядосан на майка си... Защо си ядосан на майка си? Какво ти забранява или те кара да направиш, което ти не желаеш? ... и така до: Абсолютно ти забранявам да я удряш, аз позволявам ли на другите да те бият теб, мама бие ли те, няма да позволя да се държиш така грозно и да удряш майка си."