Защо раздялата понякога е най-доброто решение?

Семейството е подкрепа, предполага поддръжка и разбиране, но ако това не е така, ако повече няма нито общи радости, нито комуникация? Някои хора все още вярват, че семейството е за цял живот, затова и възприемат раздялата като житейски провал. Не, никак не е лесно да вземеш това решение, понякога раздялата е трудна, било заради навикът, децата или страхът от бъдещето. Истината е, че трудното е не да се осъществи самата раздяла или разтрогване на брака, а мисълта за нея. Някои хора очакват бъдещето след разтрогване на "труден брак" не като свобода, а като изоставяне, преживяване на страдание, чувстват се нелюбими и самотни. Ето защо сякаш са горди от факта, че са избрали да останат нещастни заедно. Но да останеш в разбито "семейно гнездо" заради децата е повече от печално. Емоционално състояние на родителите влияе на детето и обратното.

Съществува и обратният случай

Някои родители прибягват към раздяла твърде неразумно и необмислено. Обикновено не осъзнават, че по този начин се опитват с помощта на раздялата да "зачеркнат" миналото си и да престанат да бъдат това, което са били по-рано. Един от най-често срещаният случай днес, когато бизнесът носи много нови контакти и нови емоции, а този или тази, която чака в къщи е част от миналото, което искаш да забравиш. Истината е, че често пъти хората на ръководни позиции се радват на внимание от противоположният пол в бранша. Това ги изкушава и те действат, без дори да се замислят.

Обвиняваме другият, оправдаваме себе си

Често виним другияг за неуспеха на брака, без да осъзнаваме, че причината е и в нас. Ние заедно сме създали това семейство с намерението да бъдем щастливи, да имаме деца и потомство, но понякога не осъзнаваме, че всеки има собствена представа за това, какво трябва да бъде това щастие.

И все пак, по-добре е раздяла, отколкото нещастен брак

Раздялата винаги причинява болка и затова е последната стъпка, която предприемаме, за да продължим живота си. Дори има двойки, които са се разделяли, а след това отново събирали, и всеки път се съпровождат с нови емоции и любов. Защо е така: за да се чувстват отново влюбени, обгрижвани, те имат нужда от нещо "ново", събитие, което да ги накара да се почувстват "живи". 

Никой не е задължен и никак не е за предпочитане да се остава във връзка, която не носи удовлетворение. Понякога осъзнаваме, че просто е дошъл момента, че децата ни нямат нужда от постоянно враждуващи родители, че това е много по-вредно за крехката им психика...

И това е така, защото в противен случай поставяме детето си в ролята на жертва,

сякаш то е спасителят на "потъналият вече кораб", то трябва да ни събира, когато ние не сме способни да проведем дори един нормален разговор. Детето трябва да изживее пълноценно детството си, да се учи и да успява, да общува с връстниците си и да се влюби. Всяка нездравословна семейна среда има пагубни последици за неговия социален живот и психично развитие.