Всички сме запознати с онези три социални класи - благородници, простолюдие и роби. Благородниците, те са перфектни индивиди във всички аспекти, всемогъщите същества с пари, скъпи дрехи и горда осанка. Но какво би станало, ако един от тези представители на синята кръв се намери случайно "на равна нога" с простолюдието... най-вероятно бихме обрисували този тип с доста неприятни определения. Нещо такова се получава и с хората, които притежават комплекс за превъзходство.
На какво се дължи комплекса за превъзходство?
Хората с този комплекс се намират сякаш във вечно усещане за делириумно презрение към другите, те вярват, че техният съсед или колега, или дори приятел е по-нисш, по-глупав, по-слаб като характер...
В психоанализата съществува т.нар. идеален Аз, който е "образ на перфектната същност към която аз-а се стреми". Натрупвайки знания и опит за себе си и света, ние се стремим да изградим самооценка като се сравняваме с другите. Това води до съчиняването на два образа, реално Аз и идеално Аз, които рядко съвпадат, по този начин човек е склонен да започне да се стреми към идеалният Аз, който е бленувана същност, поради това е вероятно да попадне под тежестта на човешката илюзия, игра на ума, която се опитва да оправдае съществуване, вероятно безсмислено.
Защо е тази самозаблуда?
Може да изглежда противоречиво, но много хора с този комплекс споделят една обща ключова характеристика: тяхното самочувствие им е необходимо, за да изградят щит, с който да се защитават, да не бъдат слаби, от своя страна нуждата да поставят бариери между себе си и другите е в следствие на очакванията спрямо останалите, под закономерността на определени наложени от Аза правила, рефлектиращи върху другите.
Усещането за превъзходство има пряка връзка със самочувствието. Самоуважението се формира от ранна възраст и се свързва със социалната среда, в която расте детето - семейството и училището. В тази социална среда, логично, децата могат да имат както положителни, така и негативни преживявания, а тези преживявания са основата, върху която в бъдеще ще изгради своят собствен имидж детето, т.е. визията, която ще има за себе си.
Много деца, претърпели насилие и тормоз, са склонни да пресъздават собствената си реалност, един вид като защитна реакция, за да направят по-поносимо своето страдание. Независимо дали е свързано с училищна или семейна среда, децата са склонни да "избягат" от това, което ги разочарова и им носи болка.
Така или иначе стремежът към превъзходство се проявява като компенсаторна реакция на комплекса за малоценност. Човек с този комплекс поради егоцентризъм реагира по определен начин, но неговото поведение е с цел да прикрие собствените си недостатъци.
Когато някой човек с комплекс за превъзходство подхожда неадекватно към вас, бъдете на ясно, че проблем между вас и него не съществува. Проблемът си е само негов. Само вие можете да решите дали ще допуснете този човек да се отнася по подобен начин, защото всъщност е един слаб, наранен и нещастен човек. Единствено липса на ответна защитна или нападателна реакция от ваша страна ще го обезоръжи мигновено. Не че примерно пак няма да ви смята за по-недостоен от него, но поне няма да стои на пътя ви.
Коментари
Публикуване на коментар