НАТРАПЧИВАТА ТРЕВОЖНОСТ НА СВРЪХГРИЖОВНИТЕ РОДИТЕЛИ


Когато сте родител запазването на безопасността на децата е приоритет, но много родители се оказват в капана на тревожност, от която често няма излизане. В техните представи опасностите са навсякъде, реални, вероятни или не, те ги преследват и обсебват. 
Нормално е родителите да осъзнават, че тоталното предпазването на децата им от нараняване, особено когато те проходят, е невъзможна задача. Без значение колко внимателни са те, често децата се удрят, пипат "опасни" предмети, което, разбира се, е част от израстването на детето и тези малки "опасности" се явяват онези външни стимули, така необходими за растежа им.


Защо някои родители не приемат този факт?


Те вярват, че ако са внимателни и бдят над детето, нищо лошо няма да му се случи. Ето така тази свръхгрижа се превръща в мания, която се изразява в постоянна бдителност, постепенно изтощаваща психиката им. В същото време тези родители са изключително подозрителни към останалите хора от тяхното обкръжение, трудно допускат външно лице, което да им помага в отглеждането на детето. Без да осъзнават какво точно се случва, поведението на бащата или майката, или пък и двамата родители се превръщат в прекалено контролиращи, доминиращи и забраняващи. Често несъзнателно, а понякога и съзнателно, започват строго да ограничават децата си: По-добре да не ходиш в парка, защото е много студено и можеш да настинеш. Не стой дълго навън, има всякакви хора по улиците. Животните предават болести, пълно е с бактерии... Всеки и всичко се превръща в голяма опасност, а единственото безопасно място е дома, мястото при бащата или майката. Понякога детето смята, че това наистина е вярно.


Обсебеност и контрол


Родителите, обсебени от това, че децата им са в опасност, ще кажат, че те просто искат да ги защитят, правят го за тяхно добро. И ако някой постави под въпрос правилността на тяхното възпитание, те имат добър аргумент, и доста готови отговори, защитават се като изтъкват недостатъците на другите родителите, които са небрежни, разсеяни и не проявяват грижа към децата си. 

Тази ​​"защита" постепенно прераства в "контрол", а след това и във "властване". 


Какво стои зад манията?


Всеки родител в някакъв момент се чувства длъжен да предпази детето си, и го прави, но проблема при някои е, че тази грижа прераства в мания. Някои родители не приемат идеята, че децата им един ден няма да се нуждаят от тях, първоначално детето се учи да ходи, да се храни само, да се облича ... учи се на самостоятелност. И това е нещото, което радва едни, а предизвиква страх и ужас в други. Свръхгрижовните родите се страхуват да признаят, че детето има собствен живот. Една от причините е, че те не приемат факта, че децата им вече са самостоятелни и достатъчно големи. Тези родители контролират приятелствата им, какво правят във всяка една минута, къде ходят. Този стил на отглеждане води не само до потенциални рискове и лоши избори, но и до стрес, който има много лошо влияние върху психическото здраве на детето.

Понякога зад прекомерната грижа освен страх от загуба се крие и отхвърляне. Бащата или майката не обичат детето толкова, колкото биха искали. И те се защитават от това несъзнавано чувство, като преувеличават грижата. Каквато и да е причината, зад тези обсесивни форми на защита винаги има нещо, което не е правилно и което трябва да се анализира. Ако искате правилно функционираща връзка, осигурете временна подкрепа, докато детето ви расте и се развива, но бавно и постепенно се отдръпвайте и го оставете да се развива самостоятелно.

Коментари