Прехвърлената психологическа травма като основа за формиране на зависимост и съзависимост

Психология на зависимостта

Много хора погрешно смятат, че психологическата травма е следствие от някакво ужасно събитие, причинило силен стрес или шок. Например смъртта на близък, физическо или сексуално насилие, дори и нещастна любов. Всъщност психологическа травма може да настъпи дори и когато, видимо, не се случва нищо. 

Как да разпознаем психологическата травма и да избегнем последствията от нейното проявление?

Но първо, какво е психологическа травма?

Психологическата травма е вредата, нанесена на психичното здраве на човек в резултат на интензивното влияние на неблагоприятни фактори, идващи от семейната или социална среда, както и силно емоционални, стресови ефекти, причинени от други хора върху неговата психика.

Всъщност всяко събитие, действие или дори дума може да нарани и съответно да нанесе психологическа травма. Особено податливи са малките деца, тъй като те все още не са изработили и формирали защитни механизми, които биха им помогнали правилно да възприемат или да отработят травматичното събитие. Такова събитие може да бъде, например, развода на родителите. Възрастните погрешно смятат, че децата лесно могат да преодолеят раздялата на родителите си, че са големи и разбират, или пък твърде малки, за да разберат. В действителност се оказва, че разводът на родителите причинява сериозна травма на детето и то твърде често преживява всичко това наистина трудно, което от своя страна води до много страхове, комплекси и поведенчески модели, с които е възможно да не се справи дори и като възрастен.

Освен травмиращите събития, има и други предпоставки за възникване на психологическа травма. Психоанализата, например, търси източника на травмата не толкова във външно събитие, а в самата психика, в раздвоението на Аза, което води до травматично безпокойство, основано на несъзнателни фантазии.

Гещалт терапията свързва травмата с гещалт при непълноценни действия и в резултат на невъзможността да се оформи бъдещето.

Транзакционния анализ (ТА) като терапия на взаимодействието я разглежда под формата на нарушение на структурата и взаимодействието на его състояния и формиране на успешни и неуспешни житейски сценарии.

Психологическа травма и развитие на пристрастяване

В допълнение към факта, че психологическите наранявания се случват дори когато всичко изглежда доста безобидно, те могат да се натрупват, причинявайки голяма вреда. Детските травми се натрупват и провокират невропсихично изтощение, което от своя страна води до необходимостта да се реагира на тези натрупвания, затова и на по-късен етап, в юношеска възраст започват да се формират определени форми на зависимо поведение.

Според теорията на Ерик Ериксън за стадиите на психосоциално развитие, от юношество, или от пубертета до 20 години се формира его-идентичността. Наблюдава се спонтанно търсене на нови отговори на важни въпроси: „Кой съм аз?“, „Къде отивам?“, „Какъв искам да стана?“.

Задачата на юношата е да събере всички знания за себе си, налични до този момент и да създаде единен образ на себе си (идентичност на егото), включително осъзнаване на миналото и предвиждане за бъдещето. Възприятието на младия човек за себе си трябва да бъде потвърдено от опита на междуличностното общуване. В противен случай се образува смесване на роли. Ериксън подчертава ролята на точното самопознание и сверяването с реалността. Положителното разрешаване на предишните кризи – постигането на доверие, автономия, воля и трудолюбие, улеснява формирането на идентичността, докато провалите в разрешаването им могат да доведат до дифузия на идентичността. 

Ако поради трудно детство и нерадостен живот тийнейджърът не може да реши проблема с идентичността и да определи своето „аз“, той започва да проявява симптоми на объркване на ролите и несигурност в разбирането кой е и към каква среда принадлежи.

Подобно объркване често се наблюдава сред непълнолетни престъпници. Момичетата, които проявяват отявлен промискуитет в юношеска възраст, често имат фрагментиран поглед върху своята личност и не свързват безразборните си сексуални отношения нито с интелектуалното си ниво, нито със своята ценностна система. В някои случаи младите хора са склонни към „отрицателна идентификация“, тоест идентифицират своето „Аз“ с образа, противоположен на този, който биха искали да видят техните родители или очакваният образ от обществото като цяло. Затова те са склонни да се идентифицират с „хипи“, с „непълнолетен делинквент“, дори и с „наркоман“, отколкото изобщо да не намерят своето „аз“. Това е необходимо и то ще се случи, независмо по какъв начин, дали ще е със знак плюс, или със знак минус.

Как се проявява психологическата травма?

Последиците в индивидуален план, от своя страна могат да се класифицират като: 

Първо, последици, свързани с влошаване на психичното благополучие и промяна в поведението: повишена тревожност, депресия, самота, възбудимост, понижена самооценка, нарушения в процесите на внимание, памет, мислене, затруднения във вземането на решение, бърн-аут.

От гледна точка на организационното поведение, на индивидуално ниво се наблюдава понижена мотивация, по-ниска продуктивност, намалена удовлетвореност от труда и намерения за напускане на организацията, чести отсъствия от работа. Същото се наблюдава и в семейната обстановка, неудовлетвореност от партньора, желание за бягство, развод, Засилва се агресивността, увеличава се тотюнопушенето, употребата на алкохол и други стимулиращи вещества, пристрастяване към храна, импулсивно поведение. Оказва се, че домът, семейната среда съвсем не са убежище от проблемите, с които се сблъскваме ежедневно, а кристално огледало на травмата.