Каква е разликата между страхът, възникнал като нормална и адекватна реакция и ирационалните страхове? Страхът като комплекс от негативни чувства е твърде неприятна емоция, но така или иначе характерна поведенческа реакция, както у хората, така и животните. Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит, затова и страхът е чувство, породено от някаква случка. Ако някой е страдал, го е страх да не се повтори и избягва дадена ситуация. В този вид страховете имат защитна функция. Съществуват обаче и такива, които са плод на фантазията. При нормалнопсихологическите страхове имаме реална, конкретна заплаха отвън – страхът в този случай възниква като нормална реакция, която ни сигнализира, че трябва да се справим и да отстраним последствията от опасността.
Страховете, плод на фантазия са много: от болести, страх от смърт, страх от високо, страх от изява, страх от полудяване, страх от загуба на контрол, страх от возене в кола, страх от открити пространства, страх от провал... Например, при страх от болест, човек се страхува от всякакви болести, но не ходи на лекар, или пък ходи често, но така и не може да повярва на лекарите, че е здрав.
Всички тези страхове са лишени от конкретна външна заплаха, всичко се разиграва в полето на въображението, и се активират, когато външни фактори се срещнат с личностни дефицити на човека, най-често след загуби, раздели и големи промени.
Зад страховете ни стоят други страхове, такива насъбрани от ранно детство. Всъщност, някои от тях, дори и действия на предпазно поведение са специфични случаи, с изключение разбира се на нелогичните фобии. Когато дете преживее нещо неприятно за него, продиктувано от определен стимул, то има тенденция да развива страх към същия този стимул.
Друг източник на страха се крие в екзистенциалните условия на живота. Животът и смъртта са две фундаментални, непроменяеми дадености. Ние сме родени и ще умрем. Страхът от живота /водещ до неспособност за посвещаване на нещо и в някои случаи до поемане на крайни рискове/ и страхът от смъртта присъстват до някаква степен във всеки от нас.
Всеки човек, за да живее живота си здрав, щастлив и удовлетворен, означава да задоволява човешките си потребности от принадлежност, утвърждаване, близост, сензитивност, интимност, себеактуализация. А страховете, макар и потиснати и изтласкани, не изчезват като ги отричаме и избягваме. Често човек прехвърля свои усещания и емоции от миналото върху ситуации в настоящето, които нямат общо. Дори и тези страхове играят някаква роля, те също са реакция и чрез тях някои хора казват неща, които не биха изговорили, свързани със своите нужди и потребности, желания и копнежи, в психологията това се нарича вторична печалба. Една от най-коварните характеристика на страха е, че той обикновено прониква в много области на живота ни. Откривайки истинската причина на своите страхове, човек може да я проанализира, разгледа от различни страни и да я види като илюзия (отъждествяването и привързаността са илюзорни явления) – само тогава той придобива свобода от страха, който, базирайки се на илюзорните явления отъждествяване и привързаност, сам по себе си се явява илюзорен.
Коментари
Публикуване на коментар