Зависимото разстройство на личността е психическо разстройство, характеризиращо се с прекомерна зависимост от други хора за задоволяване на емоционални и физически нужди.
Характерен модел на възприятие, което се отразява на отношенията с външния свят и връзката към себе си и се изразява в широк спектър от социалните ни контакти, както и в личен контекст. Обхваща само онези характеристики, които не подлежат на корекция и причиняват значителни функционални нарушения и дистрес. Съществена особеност в случая е непрекъснатостта на отделните модели на поведение и възприятие, което се отклонява значително от приетите стандарти и се проявява в най-малко две от следните насоки: познание /мислене, афект.../, емоционален израз и междуличностно функциониране.
При не навременни мерки, този модел на възприятие и поведение води до клинично зависима личност, до сериозно влошаването на отношенията в социалната сфера, както и до загуба на собственото жизнено пространство.
ЗЛР се характеризира с прекомерно търсене за грижа, която се проявява в подчинение и мании, както и страх от разделяне. Това разстройство започва в ранна възраст и първоначално се проявява в определени ситуации. Зависимостта възниква като следствие на убеждението или вярата в невъзможността индивида да функционира адекватно без помощта на другите. Вероятностите, причинили зависимото разстройство са различни, не изключват тежко детство, но предимно "злото" се корени в липсата на подкрепа от страна на родителите, често се открива и преживяно физическо и/или психологическо насилие, както и редица травмиращи събития, довели до ниско самочувствие. В някои случаи прекомерният контрол от страна на родителите може да предизвика толкова силни негативни емоции, че подрастващото дете се оказва в плен на изострена тревожност или дори депресия. Като възрастни индивиди, тези хора имат сериозни затруднения при вземането на дори прости ежедневни решения (например, коя риза да облека, да взема ли чадър), те се нуждаят и постоянно прибягват до съветите и одобрението на другите.
Такива хора като правило са пасивни и позволяват някой друг (често един човек е достатъчен) да поеме инициативата и отговорността за тях. Този човек може да е един от родителите, в детска и юношеска възраст, но като възрастни индивиди най-често това е съпруга /съпругата/, който трябва да взема решения и за двамата, къде ще живеят, какво ще работят, къде ще почиват, ще имат ли деца, а също така избира приятелите и обкръжението.
При подрастващите с ЗЛР се забелязва, че тази роля се пада на родителите, те решават вместо децата си, къде ще учат, какво, дори и какво трябва да облекат, с кого да комуникират, как да прекарват свободното си време и ... кое е полезно и кое не за тях.
Често, страхувайки се от загуба на подкрепата и одобрението на другите, хората със зависимо личностно разстройство се "залепят" за някой, от когото да зависят. Тъй като те не могат да функционират сами, те се съгласяват дори и с онези неща, които смятат, че са погрешни, само и само да не загубят присъствието му. На практиката те дори са склонни да водят живот, различен от техните разбирания, наркотици, алкохол, групов секс... отново за да се харесат на човека, който са избрали. Склонни са да участват в неприятни дейности, често престъпни, да речем кражба, но за тях най-страшното нещо е да останат сами, или по-специално без човека, за когото биха дали всичко. Те се чувстват нещастни и изгубени в самотата си, поради насаждането на прекомерен страх от загуба. Но от друга страна, тези хора са способни да мобилизират и да манипулират другите да работят в техен интерес. Това става чрез натрапливо демонстриране на безпомощност. В прехвърлянето на отговорността за нещата върху другите е заложена пасивна агресия.
Но ако тази връзка приключи, независимо от причината, поради раздяла или смърт, тези хора започват неистово да търсят други взаимоотношения, за да си осигурят "грижа и подкрепа".
Хората с това разстройство не вярват в собствените си способности, те са убедени, че другите са по-добри от тях, всичко това породено от погрешни разбирания за ролята на самоувереността в живота ни. Те са склонни да търпят дори и лошото отношение, подигравка и пренебрежение, плащат каква да е цена, единствено заради страха си да не останат сами.
Типичните симптоми са:
1. Трудност при на вземането на решения самостоятелно, без препоръки отвън
2. Пасивност
3. При проблеми не изразяват разногласия с другите
4. Избягване на лична отговорност
5. Непрекъснат страх да останат сами, без нечеие друго присъствие
6. Опустошение и свръхстрадание, усещане за безпомощност, когато връзката приключи
7. Неспособност на индивида да се справи дори с елементарните предизвикателства на живота
8. Страх от изоставяне
9. Страх и страдание при критика или неодобрение,
10. Примирие и толериране на лошо отношение, често и насилие от другите.
Последиците от разстройството са депресия, злоупотреба с алкохол и наркотици, жертви на физическо, емоционално и сексуално насилие.
Психотерапията и психологическите консултации са предпочитаната форма на лечение за хора със зависимо личностно разстройство. Поради факта, че този модел на зависимост се корени още от детството или юношеството, терапията се фокусира върху разбиране на схемите и моделите на родителско поведение, предизвикване дори на разстройващите детски спомени, чрез когнитивно-поведенческа практика се влияе върху начина на мислене, работи се в посока самостоятелно вземане на решения, първоначално по-елементарни, в последствие и по-важни. Работи се в посока правилното изграждане на взаимоотношения във връзката. Обикновено е необходима по-продължителна терапия.
Коментари
Публикуване на коментар