Научихме ли се да разбираме другите?
Защо често ни се струва, че нашият принос към общата кауза е много по-голям от този на другите. Представете си следната ситуация: работили сте по проект заедно с колегите си и буквално "влачите" целия екип. Това, че проектът има успех е ваша заслуга. Ами да, разбира се, благодарение на вашата усърдност. Тогава си задавате въпроса, дали пък и другите не мислят така за себе си, дали всеки един от екипа мисли по същия начин?
Или пък вземете семейния живот. Вие сте жена и буквално сте човека, заел се с домакинството, миете чинии, пазарувате, чистите, а вашият партньор не докосва нищо от домашните задължения. Мислите си, че това е очевидно. Но се случва така, че по време на кавга той изтъква своя "голям" принос към семейството, как се труди, как прави всичко заради вас, а вие мислите само за себе си. Или пък обратното, вие сте мъж, работите за да подсигурите добър живот за цялото семейство, нямате дори време за почивка в неделя, защото семейството ви има нужда от забавления... и в един момент жена ви ви обвинява, че мислите единствено за себе си, само защото не сте удовлетворили поредната й прищявка. Кой от вас е прав? Най-вероятно и двамата.
Ефект на центрираната върху Аз-ът диспозиция или егоцентрична предубеденост се обяснява със следното:
по-лесно е да забелязваш собствените си приноси, отколкото чуждите;
по-лесно е да си припомняш собствените приноси, а оттук и заключението, че си направил повече от другия;
възможно е да има разминавания в информацията, които благоприятстват заключенията за собствените приноси като по-големи;
напълно възможно е да е включена и мотивацията за запазване и повишаване на собствената самооценка.
Ние сме обвързани с нашите възприятия.
Егоцентризмът е неспособността на човек да възприема чуждата гледна точка. Не го бъркайте с егоизма. Егоцентристът не осъзнава, че другите хора гледат на света по свой собствен начин, те имат свои собствени чувства и мнения. Егоистът разбира това напълно добре, но не му пука. Егоцентризмът е естествен и обясним за деца до 8-10 години, но също тъй естествено и преминава с времето. Но егоцентричното изкривяване остава - един от основните капани на мисленето. Именно това ни кара да игнорираме гледната точка на другите хора, като се оповаваме единствено на собственото си възприятие. В резултат на това ние вярваме, че другите мислят и се чувстват по начина, по който ние мислим за тях.
Поради ефекта на егоцентризма, ние приписваме на себе си повече заслуги при постигане на общата цел. Например, когато е необходимо да се споделят и обсъждат ползи, изказват се похвали, раздават се награди, на нас ни се струва, че заслужаваме повече от другите. Но когато се налага да се докаже нечия вина или се стигне до изтъкване на грешки, тогава нещата рязко се обръщат, и тогава другите са на прицел. На практика ние трудно признаваме грешките си и това е така, защото изисква нарушаване на бариерата на "егото". Нещо подобно като преструктуриране на нашата идентичност.
Това се дължи на познавателната ни система. Всъщност ние понякога несъвършено и невярно обработваме информация. Нашата когнитивна система е изградена върху евристика - опростени правила за вземане на решения и оценка на фактите, затова е нормално да грешим в преценката си. През повечето време гледаме на света от наша гледна точка. Ние оценяваме и запомняме събития, основаващи се на нашето възприятие. И дори да осъзнаваме, че трябва да гледаме на ситуацията през очите на другите, ние се придържаме към собственото си виждане за нещата. Когнитивните отклонения често имат обяснителна функция по отношение поведението на повечето хора, или се получава така нареченият „ефект на фалшивия консенсус”. Ние дори надценяваме степента, до която другите хора са съгласни с нас. Множество хора с готовност биха заявили, че собствените им мнения, вярвания и възгледи са широко разпространени сред цялото общество, въпреки че на практика това се оказва невярно.
Ефектът на фалшивия консенсус се наблюдава твърде често при групи от хора, които споделят еднакви възгледи, тъй като членовете на групата имат консенсус помежду си и рядко влизат в противоречие с мнения, които са тотално противоположни на техните.
По-лесно ни е да предположим, че другите хора мислят подобно на нас, което води до погрешни преценки, Egocentric biases, т.е. ние поставяме себе си в центъра на спомените си и ако бъдем помолени да изброим събития от последните пет години, автоматично ще започнем да възстановяваме спомени за събития, свързани с нас самите.
Може би няма да се отървем от егоцентричната предубеденост, но можем да намалим въздействието с помощта на няколко метода.
Отдалечете се от себе си
Помислете за ситуацията, в която се намирате, и си задайте въпроса “Какво трябва да направя в случая?”Това ще ви помогне да се "отдалечите от себе си" и да оцените ситуацията по-обективно.
Поставете се на нечие друго място.
Представете гледната точка на друг човек или погледнете на себе си "отвън". Например се опитайте да погледнете на дадена ситуация свързана с вас, през погледа на приятел, след това сравнете двете мнения.
Помислете за аргументите на другите, или за тези, които противоречат на вашето мнение.
Това ще намали илюзиите и ще доведе до повече прозрачност в себецентричността на оценката, а с това и ефекта на егоцентризма ще избледнее. Да предположим, че вие подкрепяте някоя политическа партия. Помислете кои са причините, поради които хората подкрепят противоположни възгледи?
Коментари
Публикуване на коментар