La tête en friche (2010) се превежда по-скоро като проста глава, руснаците го кръстиха:
Чистый лист, при нас съвпада с английското: Моите следобеди с Маргьорит. Това не е толкова важно. Знаете ли, имам една приятелка, която е на 84 години и с която понякога прекарваме чудесно, обсъждайки неща от живота, тя ми свири на пиано, аз й чета, защото тя не вижда добре... гледаме филми или ходим да обядваме. Точно днес на обяд се сетихме за този филм, и ме "отвя" едно странно чувство, топло такова, което те кара да поотупаш прахта от вярата си в доброто, за това колко е важно да изграждаме качествени отношения първо със себе си и чак тогава с хората. Краят на филма е прекрасен, нещо типично за филмите на Бекер, но в никакъв случай не изглеждат прекалено сантиментални. Няма как да бъде по друг начин. А и знаете, че аз винаги съм опитвала да ви говоря за филми, които ме очароват, и когато наистина искам нещо да бъде видяно от вас. Целият каст е внимателно подбран, на Жерар му отива тази роля, а Жизел е просто... себе си, една страхотна дама на френското кино, която вече не е сред нас от 2017-та. За мен е удоволствие всеки филм с нейно участие, талант в музиката, театъра и киното, произхождаща от големия френски музикален род Казадесю, няма как да не се въодушевиш от тази актриса, и като талант и като излъчване, поетична, дори екзотична. Тя е израснала в дом - приказка, семейство Казадесю реставрират и притежават до ден днешен от 1922 г. една стара мелница в Ile de Ré, спиращ дъха с красотата си остров на Франция/. Ами имаме нужда от точно такива филми, не само да сме съдници, нека се докосваме и до такива - топли и добри, които ни помагат да се вгледаме в другия, и да кажем: Не, не си сам...
Коментари
Публикуване на коментар