В последно време приказкотерапията навлезе като един от най-ефективните методи, използвани от психолози и учители по време на работа с деца. Децата обичат да творят, чрез своите дейности те въплъщават емоциите си, страховете и желанията, и не само, чрез приказките децата могат както да се изразяват, така и да опознават света около себе си, което пък от своя страна допринася за лесната им социална адаптация. Още нашите предци с помощта на приказките, са помагали на децата да разберат значението на действията си. Приказната терапия е един вид "мост" между възрастния и детето. Чрез фантазията и магията, психологът или родителят могат лесно да се приближават до детето и до неговия вътрешен свят.
Приказната терапия е един от видовете арт терапии, в които се използват приказки за деца, в зависимост от тяхната възраст, а психологическо въздействие е метафората.
Ето защо психолозите използват все повече изкуството като начин на въздействие. От една страна е диагностиката, която помага да се определи състоянието на детето, както и връзката му с определена ситуация в живота. Да се разбере стратегията на поведението му. От друга страна се прогнозира поведението и начина, по който детето ще реагира в бъдеще.
А самото положително въздействие върху поведението и емоционалното състояние на детето е безспорно.
Кои са все пак конкретните ползи от приказкотерапията:
- децата преодоляват страховете и трудностите, лесно вземат решения, защото приказките показват на детето, че няма безизходни ситуации;
- децата развиват творчески способности, но и въображение;
- тази терапия подпомага естествената комуникация. Подобрява словесния език и учи децата да слушат. Както и това да намерят общ език с възрастните;
- предава морални норми и правила, децата се идентифицират с герои от приказките, като по този начин те си правят изводи, които подтикват към размисъл;
- формира се конструктивно и адекватно изразяване на емоциите. Значително се намалява нивото на агресия и тревожност;
- и не на последно място се развива чувство за хумор.
Приказкотерапията влияе положително и при следните прояви:
При хиперактивност или хипоактивност.
При стрес, причинен от загуба на близък човек или любимо животно.
При агресивност, неадекватно поведение, нарушаване на взаимоотношенията с връстниците.
При поведение с различни физически прояви, хранителни проблеми или други.
При различни страхове и безпокойство.
При стрес, свързан със семейни проблеми.
При раздяла и развод, скандали, домашното насилие, появата на друго дете.
Когато се работи с приказка е добре това да става с помощта на психолог, изборът на приказка зависи не само от възрастта на детето, но и от моментното състояние или проблем : в единият случай героят би трябвало да е подобен на клиента, който, чрез примера на героя си да прави заключения и решава проблема си; а в другият случай, основният герой е самият клиент. Например, може да му се дадат качества, с които детето не разполага в достатъчност, и да му се покаже какво би могъл да постигне, при желае от своя страна.
Малките деца са близо до приказките за животни, тъй като се свързват с тях и копират начина на поведение. Също така може да се избере история, където главният герой е играчка или малък човек. Епизодът трябва да съдържа проблем, който е подходящ за детето.
За децата в предучилищна възраст са подходящи повече човешки персонажи, като например: ловци на съкровища и принцове, рицари и войници, принцеси и кралици. Такива епизоди най-добре показват живота на децата от примера на героите.
Учениците предпочитат приказките. Благодарение на тях детето черпи мъдростта на живота и научава същността на духовното развитие на човека.
Тийнейджърите харесват традиционни приказки, притчи, приказки за трансформация, ужасни приказки.
В традиционните приказки се описват трудностите в семейния живот, конфликтните ситуации, начините за тяхното разрешаване.
Притчата е източникът на философията на живота, тъй като всеки урок в нея не е забулен, а ясно формулиран.
Приказката за трансформация е подходяща за тийнейджъри с ниско самочувствие или за приемни деца. Но ужасните истории помагат за само-терапия: разигравайки, чрез тях отново и отново своя тревожна ситуация, тийнейджърът по този начин се освобождава от страховете си.
Коментари
Публикуване на коментар