През 19-ти век e публикувано проучване, фокусиращо се върху "особени и изключителни деца" (A Study of Peculiar and Exceptional Children, Е. У. Боханън от Университета Кларк, Масачузетс) сред около 200 мъже и жени. Те описали поведенията на техни познати, които са единствено дете в семейството като изключително разглезени.
В началото на 20-ти век подобни проучвания изместват фокуса към свръхчувствителността. Популярната хипотеза гласи, че родители, насочващи цялото си внимание, притеснения и страхове върху единственото си дете, го превръщат в прекалено чувствително, а оттам и в хипохондрик със слаби нерви.
Новите анализи и изследвания доказват, че тези възгледи са остарели, децата, израснали в семейства без братя и сестри, не показват сериозни дефицити.
Днешните изследвания доказват, че няма съществени разлики в личностните черти между деца със или без братя и сестри, дори единствените деца в семейството са с по-силни и стабилни отношения с родителите си в сравнение с децата, израснали в голямо семейство. Въпреки това единствените деца в семейството често съжаляват, че са отраснали в дом без братя и сестри, поради което по-често имат въображаеми приятели, с които да бъдат близки и да споделят всекидневните неща. От съвременна гледна точка, това не е повод за притеснение, творческата игра с измислени и въобръжаеми приятели подпомага социалното развитие и комуникативните умения на детето. Друга разлика в този смисъл е, че единствените деца са по-малко толерантни от тези, израснали с братя и сестри. Според петфакторния модел на личността, силно толерантните хора са алтруистични, състрадателни и винаги готови да помогнат, а нетолерантните се характеризират като свадливи, недоверчиви, егоцентрични и по-конкурентни. Разбира се, разликата, разделящи децата между тези две групи не се изчерпва с креативността и толерантността и какво влияние оказва липсата на братя и сестри, е все още неопределена. Всичко е строго индивидуално и зависи от това доколко детето има възможност да развива своите социални и познавателни способности. Нито единствените деца, нито тези, израснали с братя и сестри са изолирани социално - съвременният начин на живот предлага разнообразна и богата междуличностна подготовка. Родители, които които възпитават и учат децата си на социални умения и им предоставят възможност да споделят в игри и креативни занимания, ще възпитат правилен модел на отношение, както и лесна адаптация в детския колектив, независимо от броят на децата в семейството.
Коментари
Публикуване на коментар