Арт терапията използва езика на цветовете, символите и изображенията вместо обичайния словесен език. Като терапия ни позволява да се обърнем към вътрешните ни ресурси, които все още не са заявени. Знаем, че всички творчески дейности успокояват, отвличат вниманието от кръга на досадните мисли, отпускат и в същото време дават възможност да се съсредоточим и натрупаме вдъхновение и сили.
„Рисуването е идеалният начин да се разсеете. Не знам нищо друго, което да поглъща така пълно съзнанието, без да изтощава тялото. Каквито и да са ни притесненията или тревогите, колкото и нещастни да сме, след като сме започнали творчество, вече нищо няма място в мислите ни. Всички притеснения сякаш отиват в някаква сянка и тъмнина. А тогава цялата светлина на чувствата ни е съсредоточена върху работата. Времето ли? Но то дори остава встрани." Тези думи принадлежат на Уинстън Чърчил, който през целия си живот е бил любител на живописта и се е придържал към методите на арт терапията, като начин да се отпусне, да се презареди с енергия, да даде възможност на новите идеи и решения.
Какво е арт-терапията днес ? Да започна с това, че тук хората не идват да се забавляват по интереси - да рисуват, да играят театър, да танцуват, моделират и т.н. целта е чрез изкуството, което обичаме да се ретравмираме, т.е. освен да се борим с травмата, да работим в посока надграждане на силните ни страни. Или по друг начин казано, арт терапията е в ролята на един фасилитатор, чрез който ние обличаме неизказаните чувства и емоции, като им придаваме някаква художествена форма – например рисунка, пластика, изработка на кукли и други. Тази терапия има много форми и се прилагат невероятно много техники и практики.
През последните няколко години във Франция, наред с другите интереси и занимания като хоби, се откроява и страстта към танците. Клубни танци, индийските бхарата, латино и капоейра, модерен джаз и импровизации, в много училища и студия започнаха да се обръщат и към нас, психолозите, за часове по арт-терапия. Защото танцът е ефективно средство за човешка инкултурация /процес, при който човек научава изискванията на култура, с която той или тя е заобиколен, и придобива ценности и поведения, които са подходящи или необходими за тази култура/, универсален език на общуване, важен лост във формирането на идеали, ценности за вътрешния мир, но и за външния вид на човека.
Става въпрос за Танцовото движение,
което е клон на психотерапията, и използва танцовите движения като метод за интегриране на хората в общество. Чрез танца и движението ние се свързваме с несъзнаваното, за да предадем форма, която да интегрираме в съзнателното поле. Да си изясним понятията, начина ни на възприемане, какъв е смисъла, който предаваме на нещата, да разберем какво имаме предвид и защо разбирането ни се различава от това на другите хора.
Коментари
Публикуване на коментар