Карл Густав Юнг използва словосъчетанието Puella Aeterna в своите аналитични разработки, за да опише вечно младата нежна част от душата. Като компонент от женския архетип, тази част от личността носи както положителни, така и отрицателни черти.
Puella Aeterna може да се опише като жена със свободна, младежка жизненост. Тя не желае да бъде ограничавана от правила и закони или да бъде възпрепятствана по какъвто и да е начин. Характеризира се със свежест, непоколебима енергия и жар за необичайно въплъщение на вечната младост и творчеството. Наивните фантазии на младостта, красотата и властта я издигат над реалността, която е мрачна, ежедневието е твърде обикновено. В този самоизграден свят тя бяга от сянката си, представляваща слизане на земята и превръщане във възрастен. Негативното, което може да се открие, е нарцисизмът и трудността да се възприемат нещата от живота сериозно, защото Puella Aeterna се идентифицира като момиче, а не като жена.
Парадоксът е, че тази млада част от душата се движи от желание да се показва, изявява и да бъде обичана, но не и да се опознава интимно. Винаги съществува "но", което възпрепятства развитието или ангажираността, защото във всяка ситуация се действа за краткосрочен период. Младата душа се отегчава лесно и започва да се чувства в капан, без да осъзнава собствената липса на самоувереност. По този начин нейният потенциал никога няма да узрее, тя предпочита фантазията на вечната младост пред действителността на болезнените опити за развитие.
Все пак се усеща опит за измамно порастване, което създава недоволство и напрежение, които карат младата душа да се отдръпне в собствената си недосегаема територия. Puella Aeterna понякога се държи като уязвимо дете, за което физическото съществуване е само процес, защото телесните усещания се отричат или пренебрегват, за да се избегне чувство и да се създаде предпазна стена за всичко, което не е част от нейния внимателно изграден свят. Този архетип изпитва нежелание за досег с любовта, стреми се към нея, но ако тази любов е болезнена, то тя ще избягва възможността за допускане на подобна болка. Това избягване води до липса на ангажираност, безпокойство, деперсонализация и невъзможност за обитаване на настоящето. Затова често Puella Aeterna изпитва вътрешна пустота, която трябва да бъде запълнена с приемане и обожанието от страна на другите.
Puella Aeterna избягва своите тъмни аспекти, които заплашват нейната идентичност, тъй като тя е крехка и лесно ранима. Но негативната страна на архетипа все пак съществува у жената. Тя може да изглежда като част от група, която функционира добре, но чувства, че нищо не е истински смислено и че преживяванията са всъщност безпредметни. Всичко това може да се изрази в прояви, които можем да определим като ексхибиционистки, грандиозни, егоцентрични, дори амбициозни и завистливи, но в същото време младото момиче се нуждае от любов и внимание. Можем ли да кажем, че нейният образ е фалшив? Тя понякога се чувства дори виновна, изпитва чувства като срам, уязвимост и страх, обвинява се, че не е достатъчно добра. Може да се каже, че има липса на доверие и сигурност, затова тя следва някакъв идеал чрез свои натрапчиви мисли и поведение, може чрез грим, козметика, моделиране на тялото.
Архетипът няма капацитет или желание за реалистично саморефлектиране, образът не се свързва с ядрото на личността. Креативността и изразителността не са ясно изразени поради самоотрицание, а потенциалът на психиката не се използва. Необходимостта от одобрение от другите би трябвало да води до конкурентен характер, но при Puella Aeterna се оказва поради страх от заплаха или евентуален противник. Също така страхът е свързан с това, да не се превърне в обект на омраза или изолация.
Характерното за Puella Aeterna е, че тя временно се крие в сенките на изолация, самоотблъскване и отричане на самоизразяването, тъй като предимно се нуждае от други хора, за да я отразят (като огледало) и да станат свидетели на нейния живот.
Коментари
Публикуване на коментар