В този филм няма нито един креслив тон, той всъщност е изтъкан изцяло от полутонове, в каквито се изразява узрялата духовност. Никол Гарсия се опитва да разсъждава във фрагменти, а рядко съм срещала толкова фина усетливост за фрагмента. Марион Котияр в ролята си е неспокойна, бурно присъствена, която говори заедно с героинята си Габриел.. за живота, за своя живот, разбира се, но в неговата цялост. В този хоризонт няма нищо банално и очевидно. Тъкмо защото става дума за един живот, успял да стигне своята цялост, затова в него има уникално място за всичко: за любовта и разочарованието, за усмивката и сълзата, за лудостта... Както актрисата казва за героинята си "Мисля, че ако попречим на някого да бъде този или тази, която иска, да бъде свободен или различен, го тласкаме към лудостта". Безспорно това е една много интересна и увлекателна история. Безспорно във филма умело се преплитат съдби, герои, думи. Брилянтна форма, гъвкава ритмичност, оригиналност на персонажите, и всичко това е едно дълбоко преживяно автентично съдържание, което съпътства живота на една чувствителна, умна, помъдряваща жена, която не се страхува да бъде себе си. Има една единствена емоция, която може да бъде вечна и това е любовта. Това е филм за хората, за любовта, за душевността, и аз вярвам, че на този свят не всички сме се научили как да обичаме себе си и другите, как да се уважаваме и се приемаме такива, каквито сме. Сладката тръпка от близостта, миг на наслада, това предизвика този филм в мен, изпълни ме с възхищение, заради музиката на Чайковски, заради красивите картини, истината в думите.
Коментари
Публикуване на коментар