„GIRL“ на Лукас Донт дебютира доста силно на фестивала в Кан, 2018 г., спечели си няколко награди и призове, "Гей палма", „златна камера", приз за най-добро изпълнение на Виктор Полстер. Тази история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина, всъщност доста бързо си спечели хвалебствията на зрителите. Историята е вдъхновена от действителния случай на 15-годишно дете, всецяло отдадено на превръщането си в професионална балерина. Филмът е много далеч от някакъв травмиращ образ за пола, картината не поставя в опозиция транссексуалност - натискът на обществото, а въобще пък и дума да не става за отхвърляне от страна на семейството. Напротив, бащата подкрепя и обича с цялото си сърце, присъствието му е невероятно - като всеки родител, може би, а и цялото семейство впрочем.
Акцентът е чисто психологически. Момичетата са доста объркани,те не разбират, не знаят как да се държат в присъствието на момичето-момче. Опитите им обаче на някои места преминават отвъд нормалното. Външни конфликти няма, и след като няма, самата Лара става враг сама на себе си. Сякаш Лукас Донт намеква за онова изначалното природно зло вътре в нас, в душите ни, което ако обществото и моралът не потиснат, ако се почувства свободно, избухва в момента, в който е оставено само със себе си, сякаш търси някой, който може да дойде и да го осъди.
По-голямата част от филма е фокусирана върху балетната практика. Телата на младите момичета, които правят същото "па" отново и отново, сливайки се с танца. Лицата им са неразличими, те са като един голям организъм, от който Лара непрекъснато отпада. Камерата следва всяко завъртане, дори до втръсване. „Момиче“ е по-скоро една драма за израстването, а не за намирането на себе си в този свят, който един път да не определим като окаян и лош. Момичето, което един ден ще стане жена, независима възрастна. Пубертетът не случайно сравняват с влакче на ужасите, колкото е приятно, толкова е и ужасно! Възможно е всеки от нас да е бил изправен пред подобни чувства, на самота и отхвърляне на себе си...
Филмът на Лукас Донт изгражда една малко по-нова и модерна, бих казала, реалност, в която хората са по-толерантни един към друг, но ... много по-взискателни към себе си.
Коментари
Публикуване на коментар