В днешно време често се случва да губим контрол за съвсем незначителни неща. Често си казваме, че трябва да сме по-търпеливи, отчитаме последиците от необуздан гняв или от яд предизвикваме ситуации, за които по-късно съжаляваме... но на практика не успяваме да се преборим с проблема. На думи си обещаваме всеки път, но когато дойде момента не се получава. Как да го постигнем, как да тренираме в себе си търпеливост, защото определено си струва. Не само заради самите нас, но и заради близките си.
Като начало нека си дадем сметка за реалните заплахи
Нетърпеливостта се появява като следствие на човешкия инстинкт за самосъхранение. Затова когато се гневим, ние всъщност приемаме тези ситуации като някакъв вид заплаха.
Ключът към това се крие в амигдалата (още наричана бадемовидно мозъчно тяло). Тези възли от нервна тъкан в мозъка ни са отговорни за различаването на заплахите и определянето силата на емоциите. Например нашите предци са се предпазвали от хищници или други заплахи, но си представете, че ги поставим в ситуация на днешния модерен живот те няма да успеят да се справят. Амигдалата няма способността да различи реалната заплаха (като ръмжащ тигър) от нереалната (бавнодвижещ се човек по тесен тротоар).
Затова най-лесно е сами да определите какво точно ви изкарва извън нерви и си дайте сметка за неговия ефект върху ежедневието ви, а след това се опитайте да поемете контрол над ситуацията.
Следващата стъпка е да направим оценка на риска
Ако се идентифицират опасностите, хората или ситуациите, независимо дали са свързани с работния процес и работната среда или съвсем в личен план, по-лесно ще можем да вземем решение за ограничаване или премахване на тези ситуации.
След това е редно да анализираме случаите, при които започваме да изпитваме гняв. Не сте ли забелязали, че преди да дадете израз на гнева си, имате някакъв образ в главата, някаква мисъл. На какво всъщност е следствие гневът ни. Едва след като се обърнем към източника на безпокойството ние прекъсваме самозащитната реакция. Просто защото от нея няма нужда. Целта е да се отдръпнем и да погледнем отстрани на дадената ситуация.
Едва след това ще е възможно да погледнем на ситуацията от друг ъгъл
Всеки път, когато се вбесяваме на нещо и сме на прага да предизвикаме лавина от необуздани емоции, е необходимо да се сетим за всичките онези пъти, които НИЕ сме били в грешка, ние сме тези, които са вбесявали другите. Със сигурност ви се е случвало да вбесите колежката или колегата, или партньора си, приятелите си. Целта на тази тактика е да си дадем сметка за това какво място заема търпението в списъка с личните ни ценности. Ако я поставяме на централно място, ако наистина ни е грижа, то скоро ще започнем да излизаме от онези ужасни прояви на лесна избухливост, нетърпение и раздразнителност при не особено силни и незаслужаващи такава реакция поводи
ЗАПОМНЕТЕ СЛЕДНОТО - това е процес, не случване
Повечето хора си мислят, че само с воля биха станали по-търпеливи, което ги обрича на провал още от началото. Това е дълъг процес, който ще ви поставя на изпитание не веднъж и два пъти, важното е да не се отказвате.
Не случайно проследих стъпките, които трябва да следваме. Така както развиваме умения, така и за да се справим с гнева е необходимо да започнем стъпка по стъпка. Търпението е като мускул. Трябва да бъде тренирано.
Това е добър повод да помислим за спорт
Винаги можем да се доверим на един от най-ефективните методи – спортът. Или каквато и да било активност. Йога, фитнес, тенис, плуване, танци… всеки има нещо, което му харесва да прави.
Коментари
Публикуване на коментар