Съдба ли е щастието?




На пръв поглед щастието и съдбата изглеждат тясно свързани. Има хора, на които сякаш всичко им върви, късмета е винаги на тяхна страна, за други точно обратното, всичко се случва наопаки. В консултантската ми практика все повече клиенти доверяват, че се чувстват безсилни в ръцете на късмета и съдбата. 

Как се ражда щастието и къде?

Щастието, за разлика от съдбата, е пряко чувство. Докато съдбата е извън обсега на волята ни, не винаги желанията ни я управляват или определят, то чувството за щастие може да бъде постигнато. 
От друга страна, когато става въпрос за щастие, всеки човек има своя собствена идея. Следователно, щастието за един човек може да бъде резултат от успеха в професионален план, докато за други е съществуването на дом, семейство, деца....
Тук идва на помощ концепцията за избор на възприятие. Човекът филтрира събитията и ситуациите, които получава ежедневно под формата на стимули. Нещата, които изглеждат важни за него се възприемат съзнателно. Самото възприятие предизвиква оценка на събитията, следователно подобен стимул може да бъде оценен както положителен или отрицателен. И точно тази оценка има отношение към дадени обстоятелства, дали човек ще се чувства доволен, с настроение, дали ще е щастлив. Случвало ми се е да срещам хора, които определят някои негативни обстоятелства като положителни, както и обратното, положителните като отрицателни.

Как моделираме съдбата си... или това, което можем да направим.

Съдбата се оформя и от самооценката на човек. Всеки човек има представа за себе си, и знаем, че тази представа не винаги отговаря на представата или мнението на другите хора за същия човек. Има хора, които лесно предизвикват възхищение у другите, лесно намират приятели, успяват да постигнат това, към което се стремят. Уверените хора вярват в собствените си способности и нямат нужда да се уповават на вярата на околните. Например ако трябва да избират между две оферти за работа, хората с висока степен на самоувереност, избират тази, която ще могат да овладеят перфектно, която отговаря на техните критерии и възможности. Хората с ниска самооценка ще изберат престижната, макар и трудна за тях работа, дори и да не са в състояние да изпълнят изискванията. Макар, че този процес е несъзнателен, тук говорим за неадекватна самооценка. Ето още едно потвърждение, че съдбата не ни е предопределена  и спусната "отгоре". Ние можем да решим за себе си дали да бъдем печеливши в избора си, или губещи. Благодарение на нашите възприятия дадени обстоятелства ни доставят задоволство и моменти на щастие, което е преходно като емоционално състояние, но ние можем да работим  за постигането му. Нашият начин на мислене, гледната ни точка, дори нашите вярвания и най- вече действия, стимулират щастие. 

Един начин на промяна...

В основата на всяка емоция стои душевното вълнение, което може да бъде слабо или силно, осъзнато или неосъзнато, но винаги изпъква като субективно преживяване. А преживяването винаги е адресирано към конкретен обект – може материален, може духовен, и това се отразява в психиката под формата на образ, усещане или идея. Работете върху вашата осъзнатост, което ще ви  позвволи да използвате собствените си възможности, да вземате  правилните решения, правилните действия, и най-вече да контролирате емоциите си!

В заключение бих казала, че промяната зависи от степента на осъзнатост,  хората трябва да са на ясно какво преживяват, какви са причините и да имат оценка за действията, мислите и фантазиите си, защото и щастието и съдбата зависят от състоянието и отношението на човека към тях. По-скоро всеки човек може да определи собствения си живот, ако знае механизмите. Ние сме това, което мислим. Ако променим мисленето си, ще променим и съдбата си. Ние не можем да бъдем постоянно щастливи. Щастливият живот се състои от много малки преживявания на радости и трябва да адаптираме своето възприятие към положителната страна на нещата, а не да оставяме живота си в ръцете на съдбата. 



Коментари