Много често самотните момичета се чувстват точно като Рапунцел, заточени в кулата с огромно количество проблеми - битови - ментални - нравствено - духовни. И също като нея очакват своя спасител, който ще кара BMW или Range Rover, ще убие дракона, т.е. ще ги спаси от кредити и непосилни сметки, ще отремонтира кулата, или ще ги заведе в нова, по-модерна кула, освен това ще е неустоимо секси и ще я дари с любов. Работата е в това, че в детските приказки всичко е вълшебно и прекрасно, а тези истории са необходими в една друга възраст, детска, защото с тяхна помощ се формира бъдещата личност.
А тук става въпрос за друга група дами, които все повече определят себе си като самодостатъчни. Наскоро моя позната ми сподели, че от бъдещия си партньор очаква уважение, което никак не била срещала досега, а между другото тя определя себе си като по-успешна от досегашните си партньори. Често обаче много жени не са напълно наясно с очакванията си, особено с това, някой да я уважава повече, от колкото тя самата себе си. Защо се получава този контраст, от една страна разочарование, от друга очарование? Разочарованието е свързано с това, че нито един мъж не отговаря с поведението си на техния модел, а очарованието, че най-голямото щастие за тях е да бъдат сами със себе си. Ако трябва да надникнем отново в онези детски вълшебни истории ще открием сюжети за постигането на цели, свързани с любов към семейството и доверието. Затова на определена детска възраст е крайно необходимо да се отървем от страховете и притеснителността си.
Самодостатъчността, скъпи дами, може да бъде и негативния вариант на самостоятелност. Ако един мъж или жена обича да прекарва времето си с приятели, но се чувства прекрасно и сам/а, това никак не е лошо, това е здравословна самодостатъчност. Ако същият мъж или жена прави всичко възможно, за да бъде сам/а, не желае да се обвързва, а интимността е временна, това вече е проблемна самодостатъчност.
Ако се върнем в периода на приказките, самодостатъчното дете не се харесва нито на връстници, нито на родители, нито на съседи , поради това, че то не се съобразява с другите. И ако родителското тяло не обърне специално внимание на това, поради собствената си невежест или нехайност, то безспорно ще отгледат един "голям" самодостатъчен човек. Наистина как някой се превръща в самодостатъчен? Когато не очаква нищо от другите, не изисква грижа от партньора си, защото смята че може да се грижи за себе си, печели пари и само той или тя единствено решава за себе си.
Нека обаче да погледнем на самодостатъчността като израстване на личността, като ценящ свободата и пълноценен сам за себе си човек. Здравословно самодостатъчния човек наистина не зависи от другите, има пълноценен живот, приятели, с които излиза, но не изисква от тях да запълват "празнини", нито е обсебен от травмиращи и ограничаващи настроения и чувства. Самодостатъчните хора могат да бъдат щастливи с другите, могат да бъдат щастливи и със себе си. От друга страна липсата на самодостатъчност е форма на робство, тя ни кара да се чувстваме като Рапунцел, а със сигурност няма да бъдем спасени от никого.
Коментари
Публикуване на коментар