РЕВНОСТТА Е ЕМОЦИЯ

Ревността е емоция, чувство, което изпитваме към някакъв обект, в който сме вложили други чувства, иска ми се да кажа любовни, но любовта се проявява в много нюанси и по много начини. Ревността е израз на негативни мисли следствие несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени. Често срещана емоция в човешките отношения, най-вече любовни, то тя се среща дори при бебета и деца. Детето установявайки своята индивидуалност като личност осъзнава, че е отделен (от своите родители) индивид, това го кара да се чувствува несигурно и уязвимо и то започва да става твърде привързано към своите собствени неща. Така, появата на брат/сестра в определен етап на неговото развитие може да бъде изключително заплашителна и трудна за него.

Когато някой нахлува в нашето лично пространство, нормалната ни реакция е появата на тревога и безпокойство. Точно това ще изпитва и по-голямото дете, когато бебето се появи в живота му. То ще се чувствува изместено и застрашено от вниманието и физическата връзка между бебето и неговата майка. Родителите вече не изглежда да са единствено и само негови, както досега и то трябва да изостави ролята на бебе в семейството. Детето ненавижда бебето, защото се страхува, че майката ще обича бебето вместо него. Когато тя го заплаши, че няма повече да го обича, то се чувствува по-разтревожено и озлобено.

Ревността може да съществува и при животните. Ние хората мислим, че повечето животни нямат „чувство за собствено аз“, необходимо да изпитват т. нар. вторични чувства като ревност, състрадание или вина. Тези чувства са по-сложни от тези, свързани с моментните реакции като гняв, страст или радост. Но според множество научни изследвания кучетата например са способни да изпитват сложни чувства като ревност и гордост, което хвърля светлина върху отношенията им с хората. Кучетата не обичат да виждат собствениците им да се отнасят с нежност към други същества, особено към други кучета и реагират отрицателно, когато техните собственици водят в дома си нови партньори.

Много често ревността е бъркана със завистта. Ревността се различава от завистта по това, че ревността се отнася за нещо, което човек се страхува да загуби, докато завистта представлява желание на човек да има нещо, което не притежава, или да попречи на някого другиго да го получи.

Шекспир е нарекъл ревността “зеленооко чудовище”. И наистина тя може да изглежда така за онези, които си имат работа с нея. Ревността може да бъде състояние на мъки и подозрения; да бъдеш обект на ревност може да прилича на кошмар от несигурност и страхове. В някои крайни случаи ревността може да доведе до самоубийство, до убийство или и до двете едновременно.

Ревността в любовната връзка е едно неконтролирано чувство, което често се превръща в агресия, към изпитващия агресия, към ревнувания обект и към третия обект, бил той реален или хипотетичен. Представлява интересна тема за учени, но и за хората на изкуството е любима тема в романи, песни, поеми, филми и други творби.

Външния израз на ревността е Агресия, която няма нищо общо с Любовта (висшата), дори и с любовта (човешката). Това е едно силно потискащо и угнетяващо всички чувство, буквално обсебващо изпитващият го и опитващо се да обсеби ревнувания обект също така. По естеството си то представлява чисто и директно енергетично нападение към ревнувания обект, обсебващо, подозрително, агресивно, отмъстително, комплексирано, садистично.

Сравнявам ревността със силен нагон, това типичното животинско териториално чувство - защита на собствената територия. която няма нищо общо с човещината, няма общо с клас и култура. Животното, което живее в нас, необуздано, пуснато на воля без намордник и каишка.

На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен - това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло...но това е до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана, болезнено компулсивна страст и агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата и сила става очевидни. Тогава тя се превръща повече или в по-малка степен в болестно състояние. Поначало присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници, надхвърлила ги, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата. Следват забрани - забрана на обекта да общува и комуникира, да се развива професионално, да поддържа приятелски взаимоотношения с хората...

Според социолозите има цели народи, за които се знае, че са ревниви и отмъстителни. Култивирани поколение след поколение, тези качества стават част от генома на нацията! Ревността най-често се предава по семейна връзка, чрез възпитанието на децата, но най-вече директно телепатично, тъй като родителите и децата са силно свързани енергетично! Когато родителите - единият или още по-лошо двамата, се ревнуват силно, имат скандали, децата директно попиват всичко! Това им създава една емоционална матрица на поведение, която несъзнателно прилагат през живота си - стремят се да преповтарят действията, чувствата и жизнените ситуации на родителите, прародителите и дори още по-назад.

Ревността в любовта върви ръка за ръка с изневярата - самият ревнуващ бива каран от ревността си да изневерява - като отмъщение, или ревнуваният изневерява - поне да има защо. Ревността процъфтява и се подхранва! Ревността разболява ако е силна и продължителна, защото сама по себе си е натрапчива невроза.

Ревнуващият вечно мрънка, звъни по телефона през 5 минути, иска да знае в най-малки подробности къде е, с кого е и какво прави, изисква постоянно да му се казва, че е обичан и изисква доказателства за верността. Ревнивецът, ще нарека така ревнуващият не може да спи, яде и върши каквато и да е ежедневна работа без да не човъркат съзнанието му мисли от сорта на „С кой ли е сега?“ или пък „Мисли ли си за мен?“ Ревнивецът е дегизиран престъпник. Ревността понякога от разяждащо душата чувство се превръща в сериозно психическо отклонение. Немалко престъпления са извършени именно от ревност и ярост. Ревнивците действат, водени от принципа „Ако аз няма да я (го) имам, никой друг няма да я (го) има!“