ДЕТСКОТО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР. Възможностите и ограниченията на децата за разбиране и създаване на смешното

Децата не разбират хумора на възрастните, нито възрастните хумора на децата. Поради по-бедния си опит и по-ниска степен на развитие на мисленето, децата често стигат до разминаващи се с действителността, нелепи и абсурдни изводи. Те може предизвикат смях у възрастния, но малките не ги възприемат по този начин и затова не може да се каже, че проявяват хумор. В различните възрастови групи хуморът се възприема по различен начин. Децата започват да развиват чувството си за хумор в ранна детска възраст.

Смях без хумор (първите 6 месеца). То започва с появата на усмивката. Доказано е, че тя е фиксиран модел на поведение – появява се във всички култури, по едно и също време. Първоначалната биологична функция на усмивката е изразяването на емоции – бебето съобщава на своите родители, че е сито и доволно. 

Погрешно третиране и назоваване на предмети, обратно координиране (над 6 месеца). Хуморът се появява на около 6-месечна възраст като реакция на необичайно поведение при събития, носещи положителен емоционален заряд и някаква разлика спрямо обичайното положение на нещата (клатушкане, мимики и т.н. от страна на най-близките). Например, ако бебето отказва да си изяде кашата, майка му превръща храненето във весела игра и го разсмива, поднасяйки лъжичката към своята уста вместо към неговата. Много скоро детето започва само да инициира подобни хумористични ситуации като гледа възрастния и се смее.

Преобразуване (над 3 години). В процеса на интелектуалното и езиково развитие се създават все повече възможности за хумористично творчество: детето се забавлява, като действа с предмета точно обратно на предназначението му или назовава нещата с чужди имена; преувеличава белези на обекти, хора и животни; приписва свойства, които не им принадлежат; променя формата, размерите, местоположението; слива различни елементи в несъществуващи комбинации. Макар и елементарни, детските смешки са израз на една творческа нагласа – удоволствие от забелязване на новото и стремеж към нестандартност в поведението. Не на последно място измислянето на смешки е продиктувано от стремежа на детето да бъде желан партньор в общуването - то усеща, че е трудно да не харесваш някого, който те кара да се смееш. Всичко това го подтиква да прави необичайни комбинации от думи, образи и идеи.

Теми „табу” (над 3 години). Този вид хумор се появява тогава, когато детето се сблъска с факта, че в света на възрастните има теми „табу”. Естествените нужди са първата област, където пред детето се поставят ограничения от гледна точка на благопристойността. От този момент се появяват детските смешки, които се надсмиват над забраните, налагани от културата по отношение на приличието и социалната приемливост. С разширяване и задълбочаване на социалното познание се разнообразява и тематиката на „забранените” анекдоти и шеги (голота, тоалетните нужди, интимничене на родителите т.н.). Без да го поощряват, родителите не бива да се притесняват от този вид хумор. Обединен с остроумието той изпълнява психотерапевтични функции, тъй като дава възможност да се даде социално приемлив израз на неприемливи емоции и мисли.

Осмиване, негативен хумор (над 3-4 години). На около 4-годишна възраст паралелно с креативните нелепици значимо място в продукцията на децата започва да заема осмиването. Причините за появата му са две. Първата е натрупването на достатъчно познания за социалния живот, неговите норми и морални правила, а втората – хората от близкото обкръжение, които „учат” детето да оценява различията от обичайното като смешни (Кой не е чувал да казват на дете: „Не плачи, другите ще ти се смеят!”. След време то самото започва да се присмива на някой, който плаче и да го нарича „бебе”). Така появата на негативният смях е израз на нов мотивационен компонент в хумора – на почувствано превъзходство над недостатъците на другите, на утвърждаване нормите на своята група или открита проява на агресия: да се наложиш над противника си, като го правиш да изглежда комичен. В този хумор обикновено няма творчески импулс – когато се смее над явни и видими за всички недостатъци и несъвършенства у другия, субектът не създава нищо ново; той намира смешното наготово в действителността. Нещо повече: осмиването е пречка пред креативността – то е в състояние да „херметизира” личността, като я принуди да избягва отклонения от стереотипа, за да не изглежда смешно в очите на другите.

Разказване на анекдоти (над 5 години). Децата обичат да разказват анекдоти, но това не винаги им се отдава, тъй като не си дават сметка, че за да не се изгуби смешният ефект е необходимо точно да предадат поантата. А. Дмитриев разделя анекдотите, които децата разказват, в три групи: 1. Създадени в средите на възрастните, заимствани и адаптирани от децата, „псевдодетски”. Те притежават всички признаци на традиционната игра на думи, подтекст, иносказание. Лаконични са, устойчиви, всяка дума е на мястото си. Лесно се предават от възрастен на дете и от дете на дете. Разказвайки ги, малкият човек демонстрира своята зрялост и интелектуални умения. 2. Оригинални детски анекдоти. Срещат се преди всичко в детска среда, където са широко разпространени. Авторът им е неизвестен. Като правило са безинтересни, скучни и непонятни за възрастните. В тях няма подтекст и игра на думи; не представляват кратък разказ, а цяло повествование с детайли. 3. Анекдоти -импровизации. Раждат се в хода на беседата между детето и изследователя, който е техен инициатор. На молбата да разкаже нещо смешно за политиците например детето започва да си фантазира и измисля смешен според него разказ. Тези фантазии не напомнят традиционната форма на анекдота, неповторими са и се разказват само веднъж . 

Предгатанки (предзагадки) (над 5 години). Децата чуват по-големите да задават озадачаващи въпроси, последвани от условни отговори и смях и започват да имитират видяното: „Какво казала котката на мишката?” – „Ще те изям!” Това може да заблуди околните, че децата разбират загадките, които разказват, ако са казани на място. Но всъщност те още не осмислят гатанки, основани на двоен смисъл, а само копират модела им. Създаването на този вид хумор, обозначаван като остроумие, става чрез нарушаване на съществуващите в живота връзки и зависимости и изграждане на нещо ново във въображението – това е творчески акт. На този етап децата започват да възприемат хумора като престижно интелектуално качество и смешките им са израз на желание за проява на находчивост. 

Някои деца преминават към дадена степен значително по-рано от други. 

Познаването на хумористичното развитие е важно, ето защо, смешките, които се предлагат на децата трябва да са лесни за схващане. Ако изискват твърде много или твърде малко за разбиране, не са смешни. Важно е също така да се отчита, че развитието на чувството за хумор е силно зависимо от средата. Във връзка с това би следвало да се акцентира върху разгръщането и обогатяването на креативната форма на смеха, а не да се използва хумора като оръжие срещу човешките недостатъци, защото наред с моралните деформации,  санкционира и творческите иновации.