Ревност към миналото на партньора е въпрос, с който са се сблъсквали както мъже, така и жени. Често тези ситуации, в които подлагани на унизителни запитвания, засягащи не само подробности от минали отношения и връзки и подробности за интимния живот, оставят горчилка в отношенията, чувства на виновност, безизходица или безсилие.
Откъде идва тази ревност към минали връзки, какво да се очаква от такъв партньор и има ли шанс за промяна? Ревността към миналото е специален случай на безпочвена ревност, така че сблъскалите се с такъв партньор трябва да са наясно, че любимият/любимата/ не просто ревнува без основателна причина, но и не може да изрази причините, които го карат да ревнува. Ревността към минали отношения е почти винаги проекция на собствената несигурност на човек. Помислете какви въпроси могат да измъчват някого в това отношение: Дали предишната връзка е била по-силна, по-важна, дали е обичал/а/ бившият/а/ повече от мен?....
Ревността към миналото на партньора е безсъзнателно желание да бъдеш оценен, специален и единствен за партньора, а зад тези въпроси стои човек в състояние на вътрешни, несъзнавани, потиснати мисли и чувства, които са част от подсъзнателни, минали преживявания. Ревнивият човек е сам със своите страхове, сам в становищата си, сам в света на собствените си комплекси и фантазии.
Това възприятие за себе си и за света, както винаги идва от детството. Ако родителите не се стремят детето да осъзнае своята стойност, а напротив, възпитават сдържаност и послушание, то порасналото дете ще чака болезнено момента, когато най-накрая ще престане да бъде "никой". Но този момент не идва, и въпреки че времето минава, чувството, че все още е "никой" остава, въпреки признанията и обясненията в любов на партньора. Защо продължаваме да се отнасяме към себе си по начина, по който родителите ни са се отнасяли към нас? Това оттегляне от собствения имидж и формирането на друга вътрешна връзка с личността е задача, която обикновено се решава само в психотерапията.
Разбира се, не трябва да отстъпвате от собственото си търсене, съществуват техники за самостоятелна работа по самоувереност. Но едно нещо е сигурно и необходимо за разрешаване на този проблем: вашият партньор трябва да осъзнае, че това е, на първо място вътрешен проблем, който ще трябва да разреши, вместо да го насочва към вас.
Ревността към миналото понякога е породена от факти и ситуации в сегашната връзка, причиняващи тревожност, а понякога и поради недоволство от взаимоотношенията с партньора. С други думи, може да не харесваме нещо, но наистина не можем да си обясним какво точно. Натрупват се гняв, разочарование, негодувание и раздразнение.
В този смисъл си спомням един анекдот: Баба и дядо след 50 години щастлив семеен живот закусват на терасата в градината и се наслаждават на тишината. По едно време дядото взима лъжицата, става от стола и удря жена си по главата. Възмутената женица пита: "За какво?" Дядото отговаря: "Само като се сетя, че не съм ти бил първия..." Факт е, че човек може да бъде недоволен от нещо и да не го осъзнава дълго време. Но не е невъзможно да разберем и осъзнаем какво може да се направи наистина, за да се подобрят отношенията ни. В противен случай, гневът ще се натрупва като бавнодействаща отрова, която разяжда нас и връзката ни.
Предишните взаимоотношения не могат да се променят и следователно всеки път, когато ви разпитват за миналото с гняв и раздразнение, вие ще трябва да обяснявате нещо. Обикновено в такива моменти убежденията и клетвите в любов не задоволяват партньора ви, достигнал връхна точка на кипене, защото вашата самоличност и чувства не са от значение. Има значение само собствената болка на ревнуващия и натрупаният гняв.
Съветите в тази насока са: работете над своята самооценка и склонност към зависимости. Старайте се да намерите вашите собствени ориентири, цели и ценности, както и оценяване интересите на партньора. Поговорете с вашия партньор, може би не непременно с откровения за това какво бушува вътре във вас, но поне с пример за вашата лична отговорност, за вашата част от връзката, заедно със спокойни обяснения защо не сте в състояние да посрещнете всичките си очаквания. Ако сте потърпевш в подобна ситуация, опитвайте колкото е възможно по-често да променяте разговора и да го насочвате към бъдещето на връзката: "Да, разбирам, че миналото ми те наранява, но това няма как да променим, единствено можем да променяме настоящето, затова да помислим какво можем да направим точно сега? Как можем да променим връзката си? "
Познаването на компетентни техники за управление на конфликтите ще ви помогне поне да направите опит за хармонизиране на отношенията. А останалото е изборът на партньора ви, което може да бъде не само конструктивно, уви. Но ако човек избере да страда и да ви въвлича перманентно в това си страдание е сериозна причина да помислите дали имате нужда от такава връзка.
Коментари
Публикуване на коментар