Всички знаем, че ако един мъж или жена се интересува от вас и ви обича, ще ви го покаже и вие няма да се чувствате несигурни, обидени и неудовлетворени. Защо в такъв случай си даваме отсрочка и търсим извинения за поведението на партньора, което явно ни причинява тревожност и болка?
Факт е, че понякога сме склонни да защитаваме любимите си същества, тъй като често у нас живее страхът, че може да разрушим връзката си, че любимият или любимата ще си тръгне завинаги ако контрираме дадено негативно поведение. Но фактите са такива, че слабите личности лесно губят уважение, несигурността и отчаянието се забелязват много лесно, поради което се стига до извода, че този човек не заслужава доверие. Ако вашият партньор предизвиква отрицателни емоции у вас, ако постъпва несправедливо или ви кара да възприемате себе си зле, което се отразява на поведението и самоуважението ви, то е време да прекратите такива токсични взаимоотношения.
А ако причината е във вас самите?
Има едно неписано правило във връзката: Не споделяйте чувствата си твърде рано, изчакайте подходящия момент, когато е минало достатъчно време, през което сте имали възможност да се опознаете.
Когато започнем да споделяме как сме влюбени, как другият е постоянно в мислите ни, и всичко, което обсебва съзнанието ни, рискуваме другият да се усети претоварен и изплашен. Ако искаме да подтикнем обекта на чувствата ни да се сближи с нас, би било добре да не забравяме, че емоционалната връзка между двама партньори се изгражда с топлота и внимание, изисква и време, затова е изключително важна за тяхното общо бъдеще. Колкото повече споделяме ежедневието си, толкова повече ще започнем и да споделяме чувствата си и да говорим за емоциите си, но това става постепенно.
Нямайте нереалистични очаквания.
Когато очакваме твърде много от връзката си и от партньора си, вече сме на крачка от разочарованието. Никой човек с поведението си не може да направи някого нещастен, ако по природа е весел човек, нито да се стреми да развеселява скептика ежедневно. Не бива да очакваме от партньора си да полага непрекъснати грижи, или да определя и контролира щастието ни. Когато човек поеме отговорност за собственото си щастие, тогава и партньорът ни ще се стреми към приятни усещания. Тъгата и нещастието ни правят зависими и във връзката, зависими от усмивката на другите, реагираме първосигнално със страх, отчаяние и самосъжаление. Не забравяйте, че щастието и хармонията са в нашата нагласа.
Коментари
Публикуване на коментар