През годините си изграждаме навик да бъдем любезни, приятни, усмихнати, с цел да се харесваме на другите. Да си приятен е добро качество. Това ни характеризира като човек, способен на съпричастност, стремящ се към социална хармония. Би могло да се каже, че приятелското отношение отчасти е следствие от съпричастност и разбиране на чувствата на другите хора. Това често е придружено от желанието ние самите да бъдем разбрани. С други думи, ние се отнасяме добре с хората, защото искаме и те да се отнасят добре с нас. "Искам хората да ме харесват и да знаят, че съм добър човек". Звучи благородно, но всъщност е нарцистична черта.
Знаете ли в кои от случаите учтивите думи могат да понижат личностната ви значимост?
Причината да се използват прекалено често учтиви думи и във всеки разговор се корени в ниското самочувствие. Но помнете, изкривените модели на комуникация играят отрицателна роля. Злоупотребявайки с тези думи и фрази пренебрегвате своята личност и стойностна оценка и често ефекта е обратен, а събеседниците ви демонстрират неуважение. Често се питате защо не получавате желаното признание като отчитате невъзпитаността и простащината на околните.
Ето някои от тях:
1. "Можете ли да...."
Подобен израз само ни връща към детството, когато ни се е налагало да поискаме разрешение, което зависеше от "присъдата" на възрастен. Това първоначално е рамка на неравностойно положение. В зряла възраст, използването на израза не е за предпочитане, защото включва само един вид искане.
Спомнете си например как питате сервитьора за менюто в ресторанта. Повечето хора казват: "Можете ли да ми донесете меню?" На подсъзнателно ниво питащият стои някак безлично. Ако замените молбата в подходяща конструкция за конкретната ситуация и кажете: "Донесете ми, моля, меню", в добавка спокойна интонация, ще получите уверен човек, който знае какво иска от живота.
2. "Благодаря, съжалявам, извинявай"
Някои хора могат да повтарят думата "благодаря" неописуем брой пъти по време на двуминутен разговор. Каквато и да е темата на разговор във всеки случай това е несигурно поведение, което се забелязва от другите.
Представете си, че сте предали документ на шефа, а той ви нарежда да го преправите. Често подчинените казват: "О, да, допуснах грешки, съжалявам, благодаря за корекциите, аз ще се поправя, съжалявам..." Ситуация, в която вече изглеждате жалки и неубедителни. Малко вероятно е шефа да ви има предвид за по-висока позиция.
Не е ли по-добре да промените фразата и да кажете с достойнство: "Разбирам, ще го поправя". Ние всички сме човешки същества и имаме право да правим грешки. Не е необходимо поради допускане на грешка да критикувате себе си и най-малко да търсите оправдание. Това ви обезценява.
3. "Да не би да ви притеснявам?"
Употребява се често в ситуация, в която сте попаднали в последствие, или по време на започнал разговор. С тази фраза, на подсъзнателно ниво, отправяте послание към някого, към когото искате да изразите специално уважение. За вас обаче това не е най-добрия начин да постигнете желания ефект. Хората оценяват и уважават личности, които знаят своята стойност.
Например мениджърът ви се е обадил да отидете при него, но в кабинета се засичате с друг колега. Казвате първосигнално фразата "Да не би да преча" Вашата работа и вашето време са не по-малко ценни от делата на вашия лидер. Вие всички сте част от работния процес. Затова заменете с фразата "Да вляза или да изчакам?" От нея вдъхва енергия и концентрация.
Много често подобно словосъчетание се изказва и в сконфузна ситуация, в която виждате вашият партньор да разговаря с някой от другия пол, и вие приближавайки се изговаряте следното, като си мислите, че демонстрирате либерално отношение. Не, напротив, това показва липса на увереност, определяте събеседника като "съперник", от когото се чувствате застрашен, а това говори за ниско самочувствие.
4. "Ще бъдете ли така добри ..."
Естествено няма нищо лошо, ако в случая искате да ви подадат солницата. Или отправяте към партньора си молба да просне прането. Но има ситуации, в които фразата звучи неадекватно и вие веднага предлагате на човека срещу вас готово решение под формата на отказ... Разбира се ще получите удовлетворение на молбата си, тъй като работата е в "доброто дело" и услугата. Но вие ще изглеждате като в безизходност, защото подтекстът е: "Дано не ми откаже"
Заменете тази фраза с "Бихте ли ...?" Тук равнопоставеността и твърдата вяра в резултата са очевидни.
5. "Прекрасно... перфектно... много ми харесва"
Тези думи са много приятни, галещи ухото на събеседника. Изпълнени са с искреност и всъщност са идеални за приятелска и интимна комуникация. Но ако искате да подчертаете вашето мнение на обществено ниво, тогава използвайте думите с повишено внимание.
В определени ситуации може да се окаже, че вие повърхностно оценявате нещо или това, от което се впечатлявате не е толкова добро. Ако вашата цел е да се даде тежест на преценката ви, то трябва да бъдете по-задълбочени и по-специфични, например: "Впечатлен съм..."
За да излъчвате самочувствие, понякога е достатъчно да замените обичайните думи в речта си с онези, които подчертават вашата по-висока самооценка. А това е изключително важно, за да получите признание, уважение и любов.
Коментари
Публикуване на коментар